След зрелищната операция по залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро в началото на януари 2026 г., погледът на Вашингтон се насочи рязко на север. Белият дом официално потвърди, че придобиването на Гренландия вече не е просто бизнес идея, а „приоритет за националната сигурност на Съединените щати“. Целта на президента Доналд Тръмп е ясна: установяване на пълен контрол върху стратегически важната и богата на минерали датска територия преди края на неговия втори мандат.

„Всички опции са на масата“
В официално изявление от вторник, 6 януари 2026 г., прессекретариатът на Белия дом подчерта, че САЩ се стремят да възпрат влиянието на Русия и Китай в Арктика. Макар дипломацията и „сключването на сделки“ да остават предпочитан инструмент на президента, администрацията направи безпрецедентна крачка, като заяви, че „използването на американските военни винаги е опция на разположение на главнокомандващия“.

Висши служители, пожелали анонимност, разкриват, че Тръмп планира да осигури контрола над острова в рамките на следващите три години. Разглежданите варианти включват:

Директна покупка: Възобновяване на предложението към Кралство Дания, което бе отхвърлено по време на първия мандат на Тръмп.

Споразумение за свободна асоциация (COFA): Модел, при който Гренландия формално запазва независимост, но САЩ поемат изцяло нейната отбрана и външна политика – ход, който би превърнал острова в стратегически хъб без официално анексиране.

Ефектът „Мадуро“ и тревогата в Европа
Успехът на американските сили в Каракас промени тона на международната дипломация. Докато преди години претенциите към Гренландия се приемаха с насмешка, днес европейските лидери са в състояние на пълна бойна готовност. Датският премиер Мете Фредериксен предупреди със свръхостър тон, че евентуална военна интервенция срещу територия на съюзник би означавала „край на НАТО“ и на целия следвоенен световен ред.

Защо Гренландия е толкова ценна?
Администрацията на Тръмп аргументира бързането си с факта, че Арктика е „наситена с руски и китайски кораби“, а Дания няма капацитет да ги спре. „Гренландия е обградена от руски и китайски кораби. Тя ни трябва за отбрана, абсолютно,“ заяви президентът.  

Освен стратегическото местоположение за противоракетна отбрана, островът крие огромни, неразработени залежи от редкоземни елементи, жизненоважни за високотехнологичните и военни индустрии на бъдещето.

Въпреки съпротивата на местното население (около 57 000 души) и категоричния отказ на Копенхаген („Гренландия не се продава“), Вашингтон дава сигнали, че натискът няма да отслабне. Както посочват анализатори, за Тръмп това е „бизнес сделката на века“, която трябва да подсигури доминацията на САЩ в Северното полукълбо за десетилетия напред.

Реакцията на Европа: „Това е краят на НАТО“
Копенхаген и Нуук реагираха с безпрецедентна острота. Датският премиер Мете Фредериксен предупреди: „Ако САЩ атакуват друга страна от НАТО, всичко приключва“. Премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен призова Тръмп да прекрати своите „анексионни фантазии“ и заяви, че страната му не е за продан. Междувременно Германия, Франция и Великобритания излязоха с обща позиция, подкрепяща суверенитета на Дания и правото на самоопределение на гренландския народ.

Какво следва?
Действията на САЩ във Венецуела показаха, че Тръмп е готов да действа светкавично. Въпросът сега е дали Гренландия ще бъде „купена“, „освободена“ или подложена на хибриден натиск чрез вътрешни движения за независимост, подкрепяни от Вашингтон.