Тоталитарният комунистическият режим не се е отказал от прилагането на масови репресии след закриването на концлагерите край Ловеч и Скравена през 1962 г., след като се разчува за извършваните убийства и издевателства на хора, въдворени по политически причини без съд и присъда.

Режимът начело с Тодор Живков преминава към по-мека репресивна мярка – принудително установяване в друго местожителство, познато още като изселване.

За това свидетелстват документи от архива на Държавна сигурност, един от които desebg desebg.com публикува онлайн.

Той представлява Правилник на приложение на чл. 14 от Указа за народната милиция от декември 1963 г.

От него ясно се вижда, че политически опасните за комунистическата власт граждани удобно са сложени под един знаменател с лицата с криминални или противообществени прояви.

Промяна в споменатия указ урежда реда за принудително установяване в местожителство и за напускането му.

В категорията на лицата, към които е приложима тази репресивна админстративна мярка, са „лица, осъждани за престъпления против Народната република” и такива, чиито „антинародни прояви от последно време са несъвместими с нормите на социалистическото общество и представляват опасност за обществения ред”.

Под тази широка формулировка са попадали стотици хора, които комунистическата диктатура подозира в неодобрение на „мероприятията на народната власт” или хора, които вече веднъж по някакъв повод са се сблъскали с режима.

Наред с лицата, изселвани по политически причини, са поставени „рецидивистите, осъждани за престъпления против обществената и личната собственост, за разврат, за подправка на документи и парични знаци, за насилие спрямо органи на властта или за хулиганство”.

Същото важи и за лица, които се занимават с просия, нямат постоянно местожителство или не се занимават с обществено полезен труд.

Интересно е, че паралелно с промяната на Указа за народната милиция и приемането на Правилника за принудителното изследване, комунистическата власт одобрява списък с места, на които следва да се извършват изселванията.

Това са все тежки строителни обекти, като язовири, ТЕЦ, кариери, държавни земеделски стопанства в затънтени краища на страната.

В правилника властта хитро не определя срока за принудителното установяване в друго местожителство, а си запазва правото да определя времето според проявите на съответното лице, т.е. до голяма степен субективно и без възможност тези административни решения да бъдат обжалвани в съда.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност – административни, принудителни и наказателни мерки”, издание на Комисията по досиетата, 2014 г.