Повечето европейски лидери реагираха предпазливо на американско-израелските атаки през уикенда, при които загина върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей. Едновременно с това те осъдиха ответните удари на Техеран. Някои открито изтъкнаха възможността за смяна на режима в Иран, съобщава Politico.

Испанският премиер Педро Санчес беше единственият лидер в ЕС, който открито осъди ударите срещу Иран.

Сред представителите на ЕС председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че „спешно е необходим надежден преход в Иран“, докато върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас посочи, че „сега има открит път към един различен Иран“.

След близо 36 часа взаимни удари в региона европейските външни министри се събраха в неделя вечерта на извънредна сесия, за да обсъдят ескалиращия конфликт в Близкия изток.

Как реагираха лидерите на страните от ЕС след размяната на удари между САЩ, Израел и Иран:

Австрия
Канцлерът Кристиан Щокер осъди иранските атаки срещу държавите от Персийския залив и Израел и заяви, че иранският народ „заслужава живот в мир, сигурност и просперитет“. Австрийският външен министър Беате Майнл-Райзингер заяви, че смъртта на Хаменей „отваря прозорец“ за нова ера в Иран.

Белгия
Външният министър Максим Прево осъди атаките на Иран „по най-категоричен начин“ и призова белгийските граждани в Близкия изток да потърсят безопасност.

България
Министерството на външните работи осъди ударите на Иран срещу държавите от Залива, заявявайки, че те разширяват „обхвата на опасната военна ескалация, за която той носи отговорност“. Министерството заяви, че Иран трябва да спре атаките си.

Германия
Канцлерът Фридрих Мерц предупреди, че американско-израелските удари срещу Иран носят риск от ново „блато“ в стил Ирак, но заяви, че Берлин няма да чете лекции на Вашингтон, тъй като търси помощта на САЩ за прекратяване на войната в Украйна. Германският лидер трябва да се срещне с президента на САЩ Доналд Тръмп във вторник. Мерц също подчерта, че въпреки усилията на САЩ, Иран не се е съгласил на ядрена сделка, нито се е ангажирал с намаляване на ракетната си програма.

Гърция
Премиерът Кириакос Мицотакис подчерта безопасността на гърците в региона и необходимостта от ефективен контрол върху ядрените и балистичните програми на Иран, според местните медии.

Дания
Външният министър Ларс Льоке Расмусен заяви, че „предишните действия на Иран са напълно неприемливи“. Датските власти „следят отблизо“ развитието в Близкия изток, добави той.

Естония
Външният министър Маргус Цакна заяви: „Смъртта на аятолах Хаменей представлява значителен удар за съюзника на Иран – Русия, и създава възможност за иранския народ сам да оформя бъдещето си. Иран никога не трябва да придобива ядрено оръжие. Натискът чрез санкции трябва да се поддържа, докато Иран не спре агресията си в чужбина и репресиите срещу собствения си народ у дома.“

Ирландия
Ирландският премиер Михол Мартин изрази сериозна загриженост относно ескалацията в Близкия изток. На Техеран „никога не трябва да се позволява да придобие ядрено оръжие“, каза той в изявление, но „тази цел трябва да се преследва на масата за преговори“.

Испания
Премиерът Педро Санчес беше единственият лидер в ЕС, който открито осъди атаката на САЩ и Израел срещу Иран. „Отхвърляме едностранните военни действия на САЩ и Израел“, каза той. Той осъди и контраатаките на Техеран: „Не можем да си позволим още една продължителна и опустошителна война в Близкия изток.“

Италия
Премиерът Джорджа Мелони и нейното правителство се въздържаха от осъждане или аплодиране на атаката срещу Иран или контраатаките на Техеран, като вместо това се фокусираха върху оперативни мерки като организиране на работна група за Залива и разговори с Оман и Катар.

Кипър
Президентът Никос Христодулидис осъди ответните атаки на Иран срещу страните от Залива и подчерта необходимостта от деескалация и дипломация.

Латвия
„Светът няма да лее сълзи за гибелта на убийствения аятолах Али Хаменей. Това е момент на облекчение за смелия ирански народ“, заяви външният министър Байба Браже. „Иранският народ заслужава бъдеще, свободно от насилие и потисничество.“

Литва
Външният министър Кястутис Будрис приветства смъртта на Хаменей. „Надеждата за по-добро бъдеще, за иранския народ, но и за израелците и целия Близък изток, изглежда се е приближила“, каза той.

Люксембург
Премиерът Люк Фриден заяви, че подкрепя иранския народ, подчертавайки, че сега на тях трябва да бъде позволено да „решават бъдещето си, свободни от насилие и потисничество“.

Малта
Вицепремиерът Ян Борг осъди ответните атаки на Иран и потвърди солидарността на Валета с Катар и Обединените арабски емирства.

Нидерландия
Премиерът Роб Йетен заяви, че атаките на Иран трябва да спрат и че нидерландското правителство е загрижено за конфликта в региона. Той отбеляза сериозни опасения относно режима в Иран и неговите репресии.

Полша
Президентът Карол Навроцки заяви, че Полша е имала предварителна информация за атаката на САЩ и Израел срещу Иран, докато премиерът Доналд Туск подчерта безопасността на полските граждани в Близкия изток.

Португалия
Премиерът Луиш Монтенегро осъди иранските атаки срещу държавите от Залива и призова за сдържаност. „Също така повтаряме, както винаги, необходимостта Иран да зачита човешките права на своя народ, които са били нарушени по неприемлив начин“, каза той.

Румъния
Президентът Никушор Дан се фокусира върху безопасността на румънските граждани, но външният министър Тою Оана заяви, че смъртта на Хаменей „е повратна точка“, подчертавайки бруталните действия на иранския режим срещу неговите граждани и подкрепата за руската военна кампания.

Словакия
Президентът Роберт Фицо заяви, че отговорът е бил очакван след атаката срещу Иран и изрази солидарност със засегнатите страни, особено Обединените арабски емирства.

Словения
Правителството в Любляна заяви, че „следи с загриженост“ събитията в Близкия изток и призова за деескалация. „По-нататъшната ескалация може да има сериозни последици за регионалната и международната сигурност“, се казва в изявлението.

Унгария
Премиерът Виктор Орбан заяви, че Унгария повишава нивото си на антитерористична готовност и използва ударите срещу Иран като повод да говори за петролопровода „Дружба“ – руски тръбопровод за нефт към Централна Европа, който според него Украйна държи затворен злонамерено.

Финландия
„Финландия осъжда неоправданите и безразборни удари на Иран срещу страните в региона“, заяви президентът Александър Стуб. „Дори тези, които работеха за дипломатическо решение, сега са взети под прицел.“ Той добави, че атаките трябва да спрат, за да се защитят цивилните.

Франция
Президентът Еманюел Макрон осъди „непропорционалния“ ирански отговор на американско-израелската атака и заяви, че Париж е „готов да разположи ресурси за защита на най-близките си партньори“ в Близкия изток, като същевременно предупреди, че конфликтът „носи тежки последици“ за международния мир. „Иранският народ също трябва да може свободно да изгражда своето бъдеще“, каза той. Франция, заедно с партньорите от Е3 Германия и Обединеното кралство, заявиха, че нямат участие в атаките срещу Иран.

Хърватия
Външният министър Гордан Грлич Радман подчерта нуждата от деескалация и връщане към дипломацията след смъртта на Хаменей. Външното министерство разкритикува „неотстъпчивостта и липсата на надеждност“ на Техеран, които според него са довели до атаката на САЩ и Израел. То също така осъди ответните удари на Иран.

Чехия
Премиерът Андрей Бабиш заяви, че „неконтролируемата иранска ядрена програма и подкрепата за тероризма са опасност за нас и за цяла Европа“, добавяйки, че Прага стои зад своите съюзници в региона. По-късно той осъди атаките на Техеран срещу държавите от Залива.

Швеция
Премиерът Улф Кристерсон осъди иранските контраатаки и разкритикува потисничеството на режима над собствения му народ. „Ядрената програма на Иран и неговата подкрепа за терористични групи отдавна са дестабилизиращ фактор“, заяви той.