След управлението на ГЕРБ и Борисов - каква стана България...

Петър Чолаков, Дойче веле

Бюджетният дефицит през 2020 е в размер на 3.4% от БВП, като само Дания и Швеция имат по-добри резултати. Същевременно инфлацията през 2020 е 1.2%, докато средната за еврозоната е 0.3%; Общо 20 страни в ЕС имат по-ниска инфлация от тази в България през миналата година.

Потенциалният растеж е нисък, в сравнение с редица страни в Централна и Източна Европа; той е 1.8% през 2020. През миналата година имаше спад също на вътрешните инвестиции (с 5%) и заетостта (с 2.3% - в това отношение сме „на опашката” или на 24-то място в ЕС).

Как правителството се противопостави на кризата?

Не само бедни, но и крадливи. Неспособни да се управляват и да спазват закони. Така ли изглежда България отвън? Най-тежката задача пред едно бъдещо управление е да изчисти петното от лицето на страната. От Ивайло Дичев:

Пандемията има тежки негативни ефекти върху икономиката в целия свят, включително и в България. Но какво направи правителството на Борисов, за да смекчи удара? Мерките за подпомагане на бизнеса, като прословутата 60/40, бяха посрещнати с твърде смесени чувства от частния сектор. Хиляди бизнеси затвориха врати. Безработицата достигна 5,1% през 2020.

Картината става далеч по-мрачна, ако се спрем върху стореното за бедните. Според изследване на Института за пазарна икономика, еднократните помощи по Закона за социалното подпомагане и целевите помощи за отопление са единствените социални програми, при които се отчита по-сериозно увеличение на заделените средства през 2020.

Много програми за социално подпомагане са останали замразени, въпреки кризата, а някои дори - редуцирани. Например месечните помощи за деца, които са се свили от 295 млн. лв. през 2019 на 279 млн. през 2020. Според икономиста Лъчезар Богданов, ако оставим настрани пенсиите, общият дял на социалните разходи у нас остава много нисък.

Що се отнася до пенсиите - да, те бяха увеличавани, но въпреки това около 1 млн. пенсионери са с основен размер на пенсията под линията на бедността - 363лв. (данни на НОИ, януари 2021). Тези данни трябва да бъдат поставени в контекст. България е рекордьор в ЕС по неравенство.

Разликата в доходите между най-богатите и най-бедните в страната е над осем пъти, докато за държавите от ЕС този показател е средно 5.5 пъти. В България коефициентът на Джини, който измерва социалното неравенство, е най-високият в ЕС (40,8%); преди 10 г. е бил на нивото на средния за ЕС (30%), но след това показателите се влошават.

Политическа нестабилност

Аксиома в политологията е, че нарастването на неравенството води до социална и политическа нестабилност. А при управленията на Борисов България се закотви и на друго дъно - спечели си мястото на най-корумпирана страна в ЕС. Когато обикновеният човек вижда, че системата му е отредила мястото на губещ, независимо че полага усилия да се оттласне от дъното, у него обикновено се поражда желание за съпротива. От тази гледна точка, натискът за смяна на модела „ГЕРБ-ДПС” дойде дори твърде мудно.

„Десантът” на Росенец; компрометиращите материали за Борисов, които нанесоха тежък удар върху неговата популярност и харизма; общественото възмущение срещу нахлуването на прокуратурата в президентството станаха катализатор на този процес. А бурното лято на недоволството през 2020 година в крайна сметка даде ефект, който започна да се очертава месеци по-късно - на изборите на 4 април 2021 година.

Вотът на 11.07. ще бъде оценка за наследството на Борисов и ГЕРБ. Едва ли 46-тото НС ще върне ГЕРБ в коридорите на властта. Въпросът сега е по-скоро друг: колко големи ще бъдат шансовете на промяната.