Смъртта на Бога

Епископ Христо Писаров

На Велика събота, когато тялото на Христос е в гроба и всички надежди свързани с Божия Син са изгубени за учениците Му, никакъв знак не идва отникъде! Нито от Бога, нито от Сатаната! Пълно гробно мълчание.
Може би в Събота Бог и Неговия противник имат "закон" за почивка?
Най-драматичното за апостолите, е че Христос е в гроба, а Бог си почива. Няма никакъв намек за надежда, или подкрепа. Божият син е мъртъв!
Дали обаче нещата стоят така?

Още преди да се появи християнството еврейският гностицизъм употребява истини в тесен кръг, които не могат да бъдат споделени, или пък Бог им е сложил праг на познание.
Оказва се, че вероятно след възкресението Христос е открил на Петър важна тайна, която апостолът описва така:

"Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата..." (1 Петр. 3: 18-19). Христос, като Божи Син, в деня на "почивката", без йерофании, свършва най-важната работа - освобождава духовете от Ада, защото Сам Синът казва: Отец Ми работи досега - и Аз работя! (виж Йоан. 5:17).

Нека сега се прехвърлим в наши дни. За много неща Бог е мъртъв и най-вече когато говорим за войни!
Но! Подсетете се за Велика събота и дъбоко поемете въздух с вяра и надежда в Божията сила и справедливост и изпуснете този въздух с облекчение, защото идва Великден и дошъл е вече!