Лина Хатиб, „Гардиън“

Смъртта на иранския президент Ебрахим Раиси при катастрофа с хеликоптер в неделя вечерта веднага породи спекулации относно това кой ще бъде следващият върховен лидер на страната. Раиси беше смятан за водещ кандидат за заместник на Али Хаменей, който е в средата на 80-те си години и според сведенията е в лошо здравословно състояние. Неговото оттегляне от кръга на възможните кандидати повдигна въпроса дали това не е възможност за иранския режим да разшири политическото участие в страната, като възстанови умерените и реформаторски настроени личности в някои държавни функции.

Това обаче е малко вероятно. През последните няколко години вътрешният кръг на режима в Иран се свива и ще продължи да се стеснява. Смъртта на Раиси тласка Иран още повече в тази посока.

Преобладаващият мит за управляващия режим в Иран е, че в него съществуват две съперничещи си политически течения - хардлайнери и реформатори, като във всеки един момент преобладава едното или другото. Хардлайнерите са закоравели ислямисти, които вярват, че Иран е съпротивителна сила срещу хегемонистичния Запад, докато реформаторите са по-прагматични умерени хора, които вярват в някаква степен в ангажираността с международния ред. Двете течения съществуват, но заемат различни места в държавната система, като хардлайнерите обикновено доминират над реформаторите - и ги използват, когато е необходимо.

На най-високо равнище иранският режим се управлява от хардлайнери. Политиката и стратегията се определят от твърдолинейния върховен лидер. Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КГИР), елитната военна структура, която провежда иранската външна политика и военни интервенции в Близкия изток и извън него, се отчита пред него. Няма ясно разделение между духовните и военните функции.

На реформаторите е разрешено да заемат по-слаби позиции в държавната бюрокрация - по-скоро административни, отколкото ръководни длъжности, но дори и това присъствие е намаляло през годините. Ако хардлайнерите преценят, че Иран би имал полза от представянето на реформаторски образ пред широкия свят, на реформаторски фигури се разрешава да се появят на висши обществени длъжности. Това се случи с избирането на Хасан Рухани за президент през 2013 г., което съвпадна с преговорите за ядреното споразумение.

Хардлайнерите са в състояние да направляват изборния процес, тъй като никой кандидат не може да участва в президентски или парламентарни избори без предварителното одобрение на Съвета на пазителите, който се назначава от върховния лидер.

Раиси не е реформатор; неговото ръководство на масовите екзекуции през 80-те години на миналия век му донесе прозвището "касапинът от Техеран". Процесът на проверка на Съвета на пазителите преди избирането му през 2021 г. означаваше, че той спечели президентските избори, без да срещне сериозно предизвикателство. Изборът му след Рухани дойде в момент, когато САЩ се оттеглиха от ядреното споразумение и върховният лидер вече не смяташе за необходимо да гради по-мек образ на Иран на международната сцена. Тъй като в момента Иран е въвлечен в напрегнат конфликт с Израел, в страната няма желание за промяна на политическата посока. Вероятно който и да замени Раиси на следващите президентски избори на 28 юни, ще бъде друга твърдолинейна фигура, близка до върховния лидер.

С наближаването на 80-те си години Хаменей започна да променя иранския режим, за да стане все по-изолиран. Хаменей е загрижен за приемствеността и иска да гарантира, че ще бъде заменен от човек, който ще продължи същата политика и стратегия. При всеки цикъл на избор на членове на Асамблеята на експертите - съвещателния орган, който избира върховния лидер и върху който Хаменей упражнява значително влияние - ядрото от лоялни на Хаменей хора става все по-твърдо.

Оттеглянето на САЩ от ядреното споразумение през 2018 г. и убийството на висшия командир на КСИР Касем Солеймани през 2020 г. само потвърдиха мнението на Хаменей, че оцеляването на режима зависи от отстраняването на различията и от създаването на образ на предизвикателство пред Запада, на който не може да се има доверие. Ето защо той възложи на Раиси да смаже движението "Жена, живот, свобода" през 2022 г. и защо на последните парламентарни избори през март 2024 г. хардлайнерите спечелиха мнозинството места.

Иранският режим е стигнал твърде далеч по посока на затягане на контрола и изолираност, за да промени курса си. Всеки компромис рискува да покаже върховния лидер като слаб. Докато Израел продължава да разкрива военната уязвимост на Иран чрез стратегическите си атаки срещу иранските пълномощници в Ливан, Сирия и Ирак, както и чрез символичната атака срещу Исфахан миналия месец, режимът в Иран е в повишена готовност за проникване. Сега не е моментът твърдолинейният режим да смекчи хватката си или да протегне ръце към когото и да било, освен към ултралоялистите.

Въпреки това все още не е ясна точната фигура, която ще заеме този пост. Елиминирането на Раиси от картината и засилената изолираност на режима може да увеличи шансовете на сина на Хаменей - Мохтаба, да поеме поста. Някои наблюдатели смятат, че иранският режим избягва непотизма, защото иска да се дистанцира от монархизма. Но вдовицата на Раиси е дъщеря на член на Асамблеята на експертите, който е известен като твърд привърженик на Хаменей (а също и като възможен кандидат за върховен лидер), докато дъщерята на Солеймани Зейнаб е омъжена за сина на шефа на изпълнителния съвет на Хизбула, Хашем Сафидине; Сафидине е и братовчед по майчина линия на генералния секретар на Хизбула, Хасан Насрала.

Ако не друго, смъртта на Раиси би трябвало да ускори вземането на решение за наследяване на властта в Иран. Но тя няма да доведе до промяна в политическата посока на страната, нито в международен, нито във вътрешен план. С по-малко хора, на които може да се има доверие, вътрешният кръг на иранския режим ще продължи да се свива, като духовните и военните елементи на режима ще се слеят по-здраво от всякога./БГНЕС