Въпреки че електронното здравеопазване е постоянен приоритет във всички правителствени програми и национални здравни стратегии през последното десетилетие, България все още няма изградена интегрирана здравно-информационна система, която да осигурява необходимата информация за нуждите на управлението и на потребителите на здравни услуги, в т.ч. за изпълнение на ангажиментите на страната във връзка с трансграничния обмен на здравни данни.

Това се казва в одит на Сметната палата на електронното здравеопазване за периода януари 2012-юни 2016 година, пише „Дневник”. На фона на бързото развитие на електронното здравеопазване в другите европейски държави, обменът на данни в реално време между информационните системи и регистрите у нас продължава да бъде непостигнато предизвикателство, се отбелязва в заключенията след него.

От Сметната палата отбелязват, че отговорност за управленските решения през одитирания период носят шестима министри на здравеопазването, петима управители на НЗОК и шестима директори на Националния център по обществено здраве и анализи. Изграждането на електронното здравеопазване е осъществявано в условията на много чести структурни и кадрови промени както на високите управленски нива, така и на ниво експертен персонал.

Не е била създадена обаче ефективна система за координация и съгласуване на действията, проектите и обществените поръчки между институциите, което е довело до неефикасно разходване на публичните средства и забавяне в реализацията на стратегическите приоритети.

Одитът разкрива, че от 2012 г. досега са направени няколко безуспешни опита за реализиране на проекти за създаване на интегрирана/национална здравно информационна система, като обществените поръчки са прекратявани с различни мотиви. Заради прекратяването им не са усвоени 9.7 млн. лева финансова помощ веднъж през 2012 година и втори път 12 млн. лв. от европейска програма през 2014 година.

Неуспехите показват, че цялостната организация на процеса по планиране и реализация на проектите за електронно здравеопазване и обществените поръчки е неефективна и се нуждае от съществено подобряване", посочват одиторите.
Отбелязва се също, че по време на одита Министерството на здравеопазването е в процес на разработване на нов проект за кандидатстване за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Добро управление" 2014-2020 за финансиране на изграждането на национална здравна информационна система. Към настоящия момент договорът за предоставяне на финансова помощ на стойност 12 млн. лв. е подписан и изпълнението на проекта предстои.

„Приемането на здравно-информационни стандарти е необходима стъпка към изграждането на Национална здравно-информационна система. До края на одитирания период няма разработени и утвърдени национални здравно-информационни стандарти и медицинска документация, съответстващи на възможностите за електронна обработка и обмен на медицинска и здравна информация", казват още от Сметната палата.

След одитирания период е приета Наредба за въвеждане на задължителни здравноинформационни стандарти, но в нея не се предвижда задължително прилагане на стандартите за всички участници в процеса (въведени са само за лечебните заведения) и затова тя не е достатъчна да регулира и обслужва обмена на информация.

Отделните информационните системи и регистри в здравеопазването не са интегрирани и обмен на данни в реално време между тях не се осъществява, е друг от изводите на одита. В същото време, въведените политики за сигурност на информацията и мерките за защита на данните от неоторизиран достъп в Министерството на здравеопазването, НЗОК и Националния център по обществено здраве и анализи не са сертифицирани в съответствие с международния стандарт ISO 27001:2005.

Почти 10 години след осъзнатата и стратегически декларирана необходимост не са създадени електронно медицинско направление, електронна рецепта и други софтуерни приложения за обмен на данни в реално време. По време на изготвяне на одитния доклад е разработен прототип на система за електронна рецепта, електронно направление и електронен амбулаторен лист, който се очаква да бъде въведен на практика в следващите години, пише още в одита.

Допълва се също, че не е изградено пълно електронно здравно досие, което да осигури на гражданите и медицинските специалисти необходимата информация за вземане на адекватни решения в процеса на диагностика, лечение и рехабилитация. Единствено НЗОК поддържа частично здравно пациентско досие, като информацията се акумулира и представя на здравноосигурените лица чрез Персонализирана информационна система, но и тя се нуждае от усъвършенстване.

Към края на одитирания период информацията в съществуващите електронни здравни досиета е непълна и неточна. Например, при тестване е установено изкривяване на здравното състояние на пациент и отчетена несъществуваща хоспитализация.
Друг пропуск е липсата на работещ Национален здравен портал, който да бъде използван като единна точка за достъп до електронни здравни услуги и предоставяне на важна информация за здравна профилактика, здравно образование и др.

Одиторите смятат, че системата за мониторинг и контрол върху реализацията на електронното здравеопазване се нуждае от съществено подобряване. Липсвала и утвърдена процедура за контрол и действащ санкциониращ механизъм и при явното забавяне в реализацията на електронното здравеопазване, което създавало предпоставки за безотговорно подценяване на значението на този ключов приоритет.

Във връзка с изводите в одита Сметната палата е дала на министъра на здравеопазването 20 препоръки и на управителя на НЗОК – 7 препоръки, които трябва да се изпълнят до края на следващата година.