Експерти са дали своите препоръки на културния министър и на шефа на библиотеката
Одит на Сметната палата в Националната библиотека показа, че в културната институция почти нищо не е наред. Близо 8 млн. книги не се съхраняват адекватно, а същевременно заплатите на администрацията са около минималната. От Сметната палата обявиха, че културното наследство в библиотеката е в риск.
След одит на дейността и за периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2016 г. от Сметната палата са установили, че ръководствата на Министерството на културата и на Националната библиотека не са създали достатъчни условия за опазването на над 8-те милиона екземпляра, които съхранява библиотеката. Причината е, че "дейността на НБКМ е хронично недофинансирана. Разработените от Министерството на културата и утвърдени от Министерския съвет общ и допълващ стандарти за финансиране на дейността на Националната библиотека на база на показателите „брой служители" и „брой закрити площи с размер над 12 000 кв.м." не отчитат статута й като държавен културен институт с национално значение, ежегодното нарастване на библиотечния фонд и недостатъчния сграден фонд за неговото правилно съхранение", заявиха от палатата.
Освен централната сграда, библиотеката разполага с още няколко имота, а книгите там не се съхраняват адекватно, казват експертите.
"Книгохранилищната криза на Националната библиотека датира още от 1964 г., когато е организирано първото външно книгохранилище в непригодена за целта сграда. Всички взети впоследствие управленски решения за преодоляването на този проблем са еднакво неподходящи", допълват от Сметната палата, "преобладаващата част от помещенията не са нито достатъчно осветени, нито климатизирани, в някои от тях има течове, а поради недостиг на място и стелажи, част от библиотечните единици са разположени по земята."
В резултат част от съхранявания библиотечен фонд е увреден, унищожен или неизползваем. Това създава риск за влошено качество на предлаганите обществени услуги по библиотечно-информационно осигуряване, както и от риск от загуба на национално културно наследство, се пише още в прессъобщението на Сметната палата.
Администрацията на библиотеката е недостатъчна, заплатите на служителите са около минималната, а в същото време работата им се увеличава. Един служител на Националната библиотека се грижи за 39 хиляди екземпляра - много повече книги, за колкото се грижат същите служители в Германия и САЩ.
"Част от издадените произведения в страната не се предоставят за съхранение, библиотечните фондове не се обновяват в достатъчна степен, а българските граждани са лишени от достъп до съвременни издания. Дейностите по регистрация, обработка и контрол върху движението на библиотечния фонд в НБКМ не са организирани по начин, по който се осигурява защита от загуба на библиотечни единици", допълват експертите.
Те определят като "сериозно предизвикателство" опазването на културното наследство в библиотеката. Своите препоръки те са дали на министъра на културата Боил Банов и на директора на Националната библиотека - доц. Красимира Александрова.
реклама
Фактор
След одит на дейността и за периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2016 г. от Сметната палата са установили, че ръководствата на Министерството на културата и на Националната библиотека не са създали достатъчни условия за опазването на над 8-те милиона екземпляра, които съхранява библиотеката. Причината е, че "дейността на НБКМ е хронично недофинансирана. Разработените от Министерството на културата и утвърдени от Министерския съвет общ и допълващ стандарти за финансиране на дейността на Националната библиотека на база на показателите „брой служители" и „брой закрити площи с размер над 12 000 кв.м." не отчитат статута й като държавен културен институт с национално значение, ежегодното нарастване на библиотечния фонд и недостатъчния сграден фонд за неговото правилно съхранение", заявиха от палатата.
Освен централната сграда, библиотеката разполага с още няколко имота, а книгите там не се съхраняват адекватно, казват експертите.
"Книгохранилищната криза на Националната библиотека датира още от 1964 г., когато е организирано първото външно книгохранилище в непригодена за целта сграда. Всички взети впоследствие управленски решения за преодоляването на този проблем са еднакво неподходящи", допълват от Сметната палата, "преобладаващата част от помещенията не са нито достатъчно осветени, нито климатизирани, в някои от тях има течове, а поради недостиг на място и стелажи, част от библиотечните единици са разположени по земята."
В резултат част от съхранявания библиотечен фонд е увреден, унищожен или неизползваем. Това създава риск за влошено качество на предлаганите обществени услуги по библиотечно-информационно осигуряване, както и от риск от загуба на национално културно наследство, се пише още в прессъобщението на Сметната палата.
Администрацията на библиотеката е недостатъчна, заплатите на служителите са около минималната, а в същото време работата им се увеличава. Един служител на Националната библиотека се грижи за 39 хиляди екземпляра - много повече книги, за колкото се грижат същите служители в Германия и САЩ.
"Част от издадените произведения в страната не се предоставят за съхранение, библиотечните фондове не се обновяват в достатъчна степен, а българските граждани са лишени от достъп до съвременни издания. Дейностите по регистрация, обработка и контрол върху движението на библиотечния фонд в НБКМ не са организирани по начин, по който се осигурява защита от загуба на библиотечни единици", допълват експертите.
Те определят като "сериозно предизвикателство" опазването на културното наследство в библиотеката. Своите препоръки те са дали на министъра на културата Боил Банов и на директора на Националната библиотека - доц. Красимира Александрова.
реклама
Още от Арт Фактор
110 години без големия Димчо Дебелянов
Създател на символистичната елегия, поетът става родоначалник на поемния жанр в българската литература
Саркофагът за тленните останки на цар Самуил вече е в София
Реликвите на средновековния български владетел ще бъдат посрещнати утре - 3 октомври, на площад "Батенберг", откъдето ще тръгне шествие до храма
Директорът на НИМ с интересни подробности за артефактите, които даваме на Гърция
Заради подписан меморандум за конфиденциалност не могат да бъдат назовани поименно всичките 53 ценни предмета, които предоставяме временно на южната ни съседка