Страната на бъбривите

Още на следващия ден обаче обещанието за дела, а не за думи бе нарушено, когато зрителите осъмнаха с правителството в домовете си. Никому неизвестните лица веднага последваха примера на бившите икономи в министерствата и светкавично се прегърнаха с националните телевизии, радиа и вестници. Докато любовната игра, ухажването и двустранният флирт между „Дондуков” 1 и радетелите на свободното слово беше обяснима, смъртоносната прегръдка на журналисти и популисти показа поредния медиен фарс.

В пламъците на протеста групичката от глашатаи, които през последните 2 месеца бяха реанимирани от клиничната смърт, в която удобно бяха поставени, потече като кал след ремонт на 50-годишен водопровод.
Волен Сидеров и Яне Янев бяха сред редовните гости, които почти всеки ден намираха място в сутрешните блокове. Двамата радетели на свободното слово и на патриотизма се буквално се превърнаха в лица на телевизиите, които окупираха с идеите си за високи заплати и нова Конституция. Към тях звучно се присъедини и лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Синдикалист почерпи от идеите на Сидеров и в рамките на 2 дни овърша 3 телевизии и 2 радиа. В типичния за псевдосиндикализма стил, за 10 минути във всички студия оправи държавата и с фокуси вдигна заплатите и пенсиите на всички без, разбира се, конкретни предложения за това.

Зрителите станаха почти приятели и със социоложката Мира Радева и журналистката Валерия Велева. Двете се закотвиха в ефира и кахърно раздаваха съвети на стари и нови управници по всевъзможни теми. В хора на общите приказки се настаниха и самопровъзгласилите се водачи на протестите, начело с Янко Ангелов, Янаки Ганчев и Дончо Дудев, които за няколко дни дори се изпокараха помежду си.

В същото време във форумите се засилват съмненията, че натрапчивите лица, които всеки ден се въртят в медиите са платили, за да рекламират и пропагандират идеите си колкото се може повече преди предстоящите избори на 12-ти май. Въпреки това, телевизионните латерни показват, че са навити до край, а определени медии нямат нищо против да слушат едно и също нещо от едни и същи хора, били те и в конкурентната телевизия само преди 30 минути (Типичен пример е Пламен Димитров, който за 30 минути смени 2 сутрешни блока - б.а.).

Другата част от тази обвързаност е свързана с обещанията, които лесно се дават пред камера, но и дълго се помнят от избирателя. Практиката е показала, че те в повечето случаи са неизпълними, а избирателите вече не обръщат внимание на поредните утопии и не помни медните звуци, които кънтят в ушите. Засега…