Светослав Пинтев

Специалните сили на САЩ проведоха на 3 януари една от най-блестящите военни операции, както вече несъмнено знаете. Елитните бойци на Делта Форс, подкрепени от специални екипи, включително такива на ФБР, наскачаха във венецуелската столица Каракас, изведоха под ръчичка самопровъзгласилия се президент Николас Мадуро от президентския дворец, метнаха го като чувал със софийски боклук в самолета. За половин час… После го доставиха в Ню Йорк.

При цялото ми искрено уважение към тези безспорни  свръхпрофесионалисти, много бих искал да видя как щяха да се справят в София няколко дни по-късно – през нощта на 7 срещу 8 януари. Или през деня… Ако бяха опитали да отвлекат Мадуро от нашата нестарееща столица, или който и да е друг тук, щяха да се изпопребият до един.

Да видят рамбовците какво е да те изненада зимата челно

 Щяха до един да са в „Пирогов“, сиромасите, и да сънуват кошмари – контейнери с боклук, лед и ужас.

Хората падаха като круши по тротоари, междублокови пространства и пешеходни зони. Над 80 души са потърсили помощ в „Пирогов“ заради травми вследствие на заледените настилки в София за 6 часа, предаде БНТ. Десетки са катастрофите.

„Поражението е едно, а позорът – съвсем друго“, казал Чърчил по повод падането на Тобрук. Същото може да се каже и за управлението на София в момента. Това изречение е направо за девиз на Столична община, където иначе умират да разширяват и оскъпяват зоните за паркиране.

Хобито им да смъкват по няколко кожи от софиянци, в комбинация с боклука и ледения картинг на ужасите, в който живеем, е впечатляващо. И изобщо не се усещат, че много скоро 

ще настъпят мотиката

Заледени улици и тротоари, непочистен мижав сняг, спирки, превърнати в смъртоносни капани, падащи дървета, служители, които смятат, че за това няма виновни… Виновно било времето…

В социалните мрежи просто виеха, а в сигналите до институциите се повтаряше един и същ рефрен: счупени ръце, счупени крака, травми, страх да излезеш от дома си.

Това не са квартали от „Сървайвър“, доколкото знам, а нормални градски зони. Или би трябвало да са нормални.

Кризата с боклука, разбира се, продължава на ледения фон с пълна сила, а и се задълбочава. В „Люлин“, „Слатина“, „Подуяне“, „Хаджи Димитър“, „Изгрев“, „Левски“ контейнерите са препълнени от седмици. 

Това ли е новото нормално?

Бях на гости в „Изгрев“ по Коледа и отвсякъде изгряваха гнусни, претъпкани контейнери и боклуци, които волно се литкаха по улицата.

Съчувствахме от сърце на кмета, че се бори за разумни цени за сметосъбирането, но всяко съчувствие си има граници, ако се разтегли във времето.

Проблемът наистина е системен – свързан със сметосъбиращите фирми, порочни договори, забавяния, но и с липса на бърза реакция от страна на общината и на ефективен контрол.  

Усещането е, че няма пилот в самолета

Кметът Васил Терзиев е почти невидим – стопява се като ледена висулка, когато стане напечено. Общински съветници и граждански организации настояват за среща с него, за ясен разговор за почистването, заледяването и сметосъбирането. Него просто го няма. И той и екипът му са тотал провал и щета, но казват „мафията“ е виновна!

Може да сме му омръзнали и пак да е в Рио. Там се разхождат мулати с бели панталони, не някакви неблагодарни софиянци.