Ръководителят на антикорупционната комисия Сотир Цацаров коментира пред "Дарик" запорите на незаконно имущество, отношенията между институциите, някои от знаковите дела, започнати по негово време като главен прокурор и продължили до момента. Сред тях са продажбата на EVN, освобождаването на Полфрийман и осуетяването на екстрадицията на Желяз Андреев. Бившият обвинител номер едно прави коментар и на проблема със свободата на словото, охраната от НСО и заплахите, отправяните към него през годините.

За запорите и свободата на словото

"Мисля, че границата беше прекрачена от тези, които изказаха всички обвинения, че е нарушена свободата на словото. Това не се случва за първи път, не се случва само по повод на исковете, които са предявени, и на производството пред съдилища за отнемане на имущество от конкретната фамилия. Това е утвърдена, не политика - линия на поведение, не на въпросната медийна група, а на част от нейните собственици. Най-лесно е да кажеш, че посягаш на свободата на словото, защото по този начин никой не мисли за останалата част от бизнеса ти. Няма нито един запор или възбрана на имущество на "Икономедия". Действително границата се прекрачи - тя се прекрачи с непрестанните твърдения, че някой иска да смачка "Дневник" и "Капитал" - не, никой не иска да ги смачка".

За оправдателните присъди по делото за EVN

"Дали има натиск на съда, знае самият съд. Съдът е взел решение по вътрешно убеждение. Тази присъда не е редно да бъде коментирана, най-малкото, защото съм бил съдия. Присъдата е оправдателна, но не е влязла в сила. Следователно мачът, ако мога така да се изразя, все още не е завършил. Рано е още да се тържествува, както е рано едната или другата страна, обвинението или защитата, да прави прибързани изводи. Поне обвинението не ги прави. 

Що се отнася до натиска, може би трябва да кажа следното - за времето от предната седмица до обявяването на присъдата не знам кое би могло да бъде определено като натиск - мълчанието на прокуратурата или публикациите всеки ден в свободните и независими медии, които бяха свързани с позиции на международни организации, на журналистически организации, разбира се, част от тях създадени като надстройка на тази империя. Мисля, хайде - предполагам, че е имало достатъчно совалки в посолства, както и в кабинети на държавни мъже. Резултатът от това е постановената присъда. Тя е такава, каквато е. По делото Прокопиев аз не съм имал натиск, но совалки и предложения са съществували, част от които доста слаби."

За освобождаването на Полфрийман

"Като че ли нещата се свързаха с това, че делото малко или много се ползва, за да бъде упражнен натиск върху българските съдии. Реално в делото "Полфрийман", ако нещо се изгуби, изгуби се справедливостта. Единственото, което не изчислиха, беше обществената реакция и собствения им цинизъм".

За войната между президента и прокуратурата

"Правовата държава е така устроена, че нито президентът да може да каже, че няма доверие в прокуратурата, нито прокуратурата да може да каже, че няма доверие в президента. Това са институции, трябва да съществува необходимият баланс. Този баланс не означава затваряне на очи, просто поставяне на отношенията между тях на тази основа, която е предписала Конституцията. В отношенията, регламентирани от Конституцията, можеш да снемеш доверие само от някого, когото си назначил или избрал".

Тълкувателното искане до КС е искане, което решава казуси за много време и случаи напред. Не е ли по-добре да има ясно тълкуване от КС - кое може и кое не може спрямо президента, не спрямо президента Радев, а спрямо всеки президент на Република България. Не кое може и не може главният прокурор Иван Гешев, а кое може и кое не може главният прокурор на Република България. Нека нещата ги гледаме от тази гледна точка."

За Съвета за развитие на гражданското общество към МС

"Погледнато от гледна точка на медиите на "умните и красивите", едва ли не, посегнахме върху гражданското общество. Комисията откри три момента в правилника, които будят притеснение. Първият от тях беше свързан със състава на съвета. Очевидно е, че съветът трябва да има гаранции, че ще бъдат представени неправителствените организации от целия спектър. На второ място беше казано - процедурата по избор, защо се обявява само в една платформа, до която достъп имат само заинтересовани. Нещо лошо ли беше да бъдат обявени в национални медии? И на трето място - много са скромни в правилника разпоредбите за конфликт на интереси и превенция на конфликт на интереси на участниците и техния достъп до проекти, които сами одобряват и решават. Е, нещо лошо ли има да се детайлизират тези разпоредби?"

За охраната от НСО и заплахите

"Да, НСО ме охранява като бивш главен прокурор, не като председател на КПКОНПИ, но ако ми позволите една добавка - охраната не е такава, каквато беше по време на моя мандат. По мое собствено искане тя се редуцира постепенно и мисля, че към есента ще бъда един свободен човек, който няма такава охрана, защото не я иска. Но това ви го казвам не защото сега е модерно да се каже НСО е грешно или е някаква организация, която не може да гарантира безопасност. Огромната част от хората, които са ме охранявали, са изключителни професионалисти. Но ако някой си мисли, че да живееш седем години денонощно с охрана, е привилегия, аз не мисля така. Да, все още ме охранява НСО, но не считам, че това е привилегия, гледам го като на известна тежест в живота, от която много скоро ми предстои да се освободя, защото имам това право. Единственото, което ще кажа е, че заплахите не са били само преди пет години и заплахите не са и отминали. Но това не е нещо, с което човек трябва да спекулира и да говори."