При евентуална по-висока активност на изборите над 50%, по-скоро се очертава не толкова фрагментиран парламент с по-малко формации и не толкова големи варианти за коалиции. Това прогнозира социологът Станислав Стоянов от „Алфа рисърч“ в предаването "Нещо повече" на БНР:
Широката коалиция, която видяхме, намали ищаха, интереса към малките формации и силното раздробяване. Сега сякаш наблюдаваме концентриране към по-големите. Когато преди две-три години тези малки формации говореха за себе си, те говореха за това, че искат да бъдат коректив. Сега спорът между тях тече между това, че едните искат да бъдат патерица, а другите не искат да бъдат патерица. Това говори много зле на самия избирател. Имам чувството, че няма да видим търсене на алтернативата в малките алтернативни играчи. Техният шанс е евентуално активността да слезе надолу, към три милиона и половина. Тяхното влизане в парламента не зависи от тяхната активност и привличане, а по-скоро от падането на общата активност.
Според Стоянов, предизборната кампания се отличава със засилено медийно присъствие. Въпреки тезата, че не се е състоял ключовият дебат, е имало възможност да се чуят различни гледни точки, отчита социологът.