Димитър Попов

Изтеглянето на САЩ от ролята на световен хегемон и срутването на международното право, което гарантираше мира, очевидно оставят вакуум, който започва да се запълва навсякъде, където САЩ вече не присъстват. В Европа тече процес за създаване на обща европейска армия и разговори за собствен ядрен чадър срещу Русия. На извънредна среща на върха, организирана от Арабската лига и Организацията за ислямско сътрудничество, египетски официални лица предложиха създаването на съвместна оперативна група на арабските държави по модела на НАТО – ислямско НАТО. В същото време Саудитска Арабия обяви, че сключва "стратегическо споразумение за взаимна отбрана" с Пакистан и че "всяка агресия срещу една от страните ще се счита за агресия и срещу двете". Япония и Южна Корея пък вече не разчитат на САЩ и имат съвместна програма за превъоръжаване, като произвеждат собствени балистични ракети, способни да носят и ядрен заряд. 

На практика политиката на изолационизъм, която следва американския президент Тръмп, е идеалния 

прозорец за създаване на регионални военни съюзи,

 както и за завръщането на Русия и Китай като имперски сили на освободената от САЩ световната сцена. 

Този процес обаче увеличава рисковете от регионални конфликти, както и от глобален световен конфликт. Засега Русия само тества НАТО и събира информация как биха действали в условия на война държавите от алианса. Дроновете над Полша, изтребителите във въздушното пространство на Естония, дронове над летища в Дания, няколко повреди на хеликоптери– на испанския военен министър и на Урсула фон дер Лайен в България, бяха европейската част от теста. После руски самолети, способни да носят ядрени бомби, прелетяха толкова близо до Аляска, че принудиха Северното командване на САЩ да вдигне изтребители и самолети цистерни, които ги прихванаха и ги съпровождаха докато се отдалечат достатъчно далеч от границите на щата.

Вероятно руските тестове са били успешни и НАТО показа, че не е подготвено за военни провокации, а Тръмп, за когото тези инциденти са били поредица от случайни грешки, изобщо е отписал Европа от приоритетите на своята страна. Той дори призова европейските държави сами да свалят руски изтребители над своя територия щом искат, като подчерта, че ще го правят на своя глава, и че САЩ няма да защитят съюзниците си в такива ситуации. 

На фона на тези събития звучи съвсем правдоподобно 

ужасяващия прогнозен сценарий за война, 

очертан от бившият заместник върховен главнокомандващ на НАТО, генерал Ричард Ширеф. В него той е скицирал възможното начало, ход и изход на конфликт между НАТО, Китай, и Русия. 

…По неговия сценарий конфликтът започва с масово прекъсване на електрозахранването във Вилнюс, столицата на Литва. В Латвия, Естония и други части на Литва също има спирания на тока. Причината е злонамерен софтуер. Заради бунтове на местни руснаци, Литва въвежда военно положение, а Латвия и Естония въвеждат полицейски час.

Путин обявява, че войските в анклава Калининград са приведени в бойна готовност заради насилието в съседните страни. Следват неясни престрелки с партизански групи по границата между Литва, Полша и Калининград. Според Путин руските сили са под обстрел, руснаците в тези страни са застрашени. Той нарежда инвазия в Литва и овладява въздушното пространство и контрола върху Сувалския коридор.

Според генерал Ширеф Марк Рюте ще задейства член 5, тъй като Литва е член на НАТО, но САЩ в този сценарий няма да се намесват. За Великобритания е твърде рисковано да изпрати изтребители за ответен удар, Финландия и Полша не могат да окажат подкрепа, тъй като Русия контролира Сувалския коридор. В сценария на Ширеф Доналд Тръмп провежда телефонен разговор с Путин и в социалните мрежи пише, че това е бил „чудесен разговор“ и Путин иска мир.

След това в сценария се намесва Китай. Си Цзинпин хвали Путин за „защитата на своите граждани“ и за това, че е разобличил НАТО като „хартиен тигър“. На следващия ден Китай започва собственото си нападение срещу Тайван, а САЩ отговарят със заплаха от санкции и толкова. В рамките на няколко дни 

НАТО е напълно преодолян… 

Дали такъв сценарий е възможен или не зависи от много фактори, естествено. Но тъй като звучи правдоподобно, е време Европа да вземе ясно решение за своето бъдеще. Вече има воля за превъоръжаване и за обща европейска армия. Липсва единодушие между държавите как да стане това и кой да управлява бъдещата армия. За съжаление Европейската комисия не е изпълнителна власт, която може да наложи общата стратегия на националните правителства. Истинското спасение е в превръщането на континента от икономически в политически съюз, във федерация с единно управление, ако искате - в единна държава. В свят, където роля имат само най – силните, където международното право не съществува, това е единствен изход за разпокъсаните и раздирани от вътрешни противоречия европейски нации.

Никой няма да оспори струва ми се, че трите големи и развити държави – Великобритания, Франция и Германия, ще имат правото и задължението да оглавят политически такава федерация, стига да постигнат помежду си единодушие и да загърбят твърде дългата си обща история.

Ако успеят да го направят, и ако убедят поне половината от останалите в ЕС, че федерация, стъпила на съществуващата икономическата интеграция, ще стане и световна сила, пътят напред ще е отворен. Така 

новата европейска държава ще бъде и ядрена сила

 Великобритания и Франция имат около 1000 ядрени бойни глави заедно, при това броя им може да бъде увеличаван и без съгласието на „съюзника“ САЩ. Със сигурност такава федерация ще намери още съюзници по света. Канада, Австралия, Япония и останалите държави от демократичния свят, които след загубата на американската закрила спешно търсят помощ срещу Русия и Китай, ще потърсят и военна интеграция с Европа.

Създаването на европейска федерална държава е гаранция, че Русия няма да направи грешна стъпка с война срещу НАТО, а също че Тръмп най-после ще разбере - Европа не е просто територия, и САЩ няма да си я подели с Русия и Китай, както той си мисли в момента.

Разбира се процесът по създаване на обща европейска държава, с единно политическо ръководство и с европейско правителство, е твърде сложен и труден процес. Национализмите в Европа са силни, 

общата история е кървава, 

разделението по интереси е голямо, а различията между Източна и Западна Европа не са преодолени. Освен това на единна европейска държава ще пречат всички –  Русия, Китай, САЩ, включително и всички техни проксита в Европа. 

Засега единственият силен мотив за обединение на европейските нации е страхът от Русия, и тъкмо този страх може да принуди лидерите да подпишат нов договор за политическа интеграция на Европа.

Струва ми се, че това е бил и замисълът на ужасяващия сценарий за близка световна война, който ген. Ричард Ширеф е описал. Тази война не е възможна в момента по много причини, и първата е, че Русия не е подготвена да я започне. Но този сценарий е възможен след време и напомня на европейците, че пътят към мира е само превръщането на Европа в единна федерация, която може да разчита на собствена армия за своята сигурност.