Максим Омелченко, специално за Faktor.bg

От „Северен поток“ до признаването на Гладомора

24 февруари 2022 г. безвъзвратно промени възприемането на Украйна и украинците в света. С цената на много загуби страната придобива субектност: вече не ни смятат за придатък на русия или за безлична периферия, другите страни са принудени да се съобразяват с украинската позиция. В същото време, само отделни западни интелектуалци се доближават до истинското разбиране на Украйна, нейната култура и история, и до същността на цивилизационното противопоставяне с москва.

Въпреки героизма на украинските войници на фронта и несломимостта на хората в тила, в четвъртата година на голямата война все още има политици на Запад, които се опитват да игнорират самото съществуване на украинската нация. Достатъчно е да споменем изявленията на специалния пратеник на президента на САЩ Стив Уиткоф, който през април тази година заяви, че Украйна би могла да предаде на Русия „регионите, в които се говори на руски“, тъй като те били „по-малко важни“ за нея. От друга страна, словашкият премиер-министър Роберт Фицо неотдавна се изказа, че Украйна не била суверенна държава. Причините за подобно невежество могат да бъдат пряката ангажираност или влиянието на руската пропаганда, както и резултат от това, че Украйна практически отсъства в световното културно поле. Просто казано, докато на рафтовете в книжарниците в Рим или Лондон има Достоевски и Чехов, но няма нито един украински автор – Украйна ще продължава да бъде считана подсъзнателно за „по-малко ценна“, второстепенна.

Така че, културната и идеологическа съставка на войната между русия и Украйна е не по-малко важна от физическата – с настъпления, контраатаки и пробиви на фронта. В тази война Украйна се бори за своята идентичност, а врагът се опитва да я изтрие: да докаже на света, че украинците могат да бъдат игнорирани. Но дали Украйна прави достатъчно, за да убеди в обратното поне най-близките си съседи?

Най-голямата трансформация по този въпрос през последните 3,5 години претърпя Германия, с която Украйна има дълга и сложна история на взаимоотношения. Особено трудни бяха последните десет години преди началото на пълномащабната война. Багажът от комплекса за „вина пред Изтока“, десетилетията на окупация, под която се намираше една трета от нацията, усилени от алчността на част от германския политически елит – всичко това правеше Берлин съюзник на москва. В крайна сметка, в началото на руската инвазия през февруари 2022 г. Германия избра на чия страна да застане в историята, като отначало спря сертифицирането на „Северен поток-2“, а след това предостави военна и финансова помощ на Украйна. По последния въпрос Германия също измина значителен път: от даването само на каски и ужаса от идеята, че германското оръжие „отново ще убива руснаци“, до обсъждането на възможността за доставка на крилати ракети. Но сега Германия е най-важният европейски съюзник на Украйна (общият обем на предоставената помощ е около 17 млрд. евро), а също и страната, приела най-много украински бежанци (над 1,25 млн. към юли 2025).

Може би най-добре тектоничните промени в отношението на германците към „украинския въпрос“демонстрира резолюцията на Бундестага от 30 ноември 2022 г. за признаване на Гладомора от 1932-1933 г. за геноцид над украинците (българското Народно събрание обяви Гладомора в Украйна за геноцид на 1 февруари 2023 г. – бел. прев.). Една година по-рано такова решение беше немислимо, имайки предвид влиянието на руското лоби.

Става дума не само за промяна в политическия курс на управляващия елит, но и за дълбоко преосмисляне на възприемането на Украйна и рф от цялото германско общество. И ако през 2018 г. около една четвърт от германците са считали москва за потенциална заплаха за страната си, то през 2022 г. такова мнение са споделяли вече 66% от гражданите. Същите тези две трети от германското общество подкрепят предоставянето на оръжие на Украйна (проучване на изследователската група Wahlen от февруари 2025 г.). За сравнение, през февруари 2022 г. – в навечерието на руската инвазия, според данни на Statista, 75% от германците са били против военната помощ за Украйна в случай на война. Но вече през юни 2022 г. 68% от гражданите на Германия подкрепиха потенциалното членство на Киив в Европейския съюз. Тези промени в общественото мнение създадоха благоприятна основа за появата на нови гласове в германските медии.

„По-добре не четете това, ако искате да останете живи“

На 1 септември тази година в популярния германски вестник Berliner Zeitung излезе интервю с украинския режисьор Тарас Томенко под красноречивото заглавие „Руската култура не носи нищо добро“. Berliner Zeitung е едно от водещите германски издания – най-популярният вестник в Берлин и столичния регион. Ресурсът има източногермански корени – преди обединението на Германия Berliner Zeitung е орган на управляващата в ГДР Социалистическа единна партия. Сега това е уважавано издание, наричано понякога „германския Washington Post“. Въпреки това, през 2021 г. вестникът се забърка в скандал, като предостави трибуна на руския посланик Сергей Нечаев и публикува негова авторска колонка по повод годишнината от руската анексия на Крим.

На този фон публикуването на интервюто с украинския режисьор придобива особено значение и е символ на промяната в редакционната оптика на едно от най-влиятелните германски издания. Материалът също така отваря нова страница във взаиморазбирателството между германския, украинския и дори грузинския свят. В разговор с журналистката Зузанне Ленц Тарас Томенко разказва за своя художествен филм „Домът „Слово”. Нескінченний роман” (“Къщата „Слово”. Незавършен роман”), посветен на съдбата на украинските творци от т. нар. „Разстреляно възраждане”***, чието творчество през последните години придоби нова популярност както в Украйна, така и в чужбина (например миналата година The New York Times посвети отделен материал по тази тема – бел.прев.). На 13 септември филмът получи 6 награди „Золота Дзига“ – украинският „Оскар“ – за най-добра режисура и сценарий (в съавторство с Любов Якимчук), а също и за най-добър филм, най-добра второстепенна женска роля – Нина Набока, най-добър художник-постановчик – Шевкет Сейдаметов, най-добра филмова музика – Алла Загайкевич. Същия ден Тарас Томенко бе удостоен и с почетното звание „Заслужен деятел на изкуствата на Украйна”.

Още в началото на интервюто украинецът заинтригува германския читател, като заявява, че филмът му, който се прожектира в украинските кина от година и половина насам, „дава отговор на въпроса защо е започнала тази война“. По-нататък Тарас Томенко обяснява: „Тя не започна през 2014 г., а много по-рано. Още преди появата на СССР русия искаше да унищожи Украйна, да убие украинците, и преди всичко – да унищожи културата. Във филма показвам как са убивали хората с Гладомор, как са изтребвали интелигенцията. Моят герой е реалният писател Микола Хвильовий. Той вижда с очите си Гладомора и две седмици по-късно, в знак на протест срещу сталинската политика, се самоубива”.

Режисьорът също така засяга и съвременния начин на живот под постоянна заплаха от обстрели в Киив. Той отбелязва, че украинците вече са свикнали с въздушните тревоги и са се научили да спят дори по време на въздушни атаки. „При нас казват: Киив през деня е Монако, а през нощта – Афганистан. Но аз бих посъветвал хората от Запада да се прислушват внимателно за сирени и да бъдат готови за опасността“, добавя Томенко и предупреждава: „Ако Украйна падне, руснаците и севернокорейските войски ще стигнат до Берлинската стена“.

Украинецът изразява и смелите, и доста неочаквани за германската публика мисли, че смисълът на руско-украинската война е в противопоставянето на две цивилизации. „Това е борба между два начина на живот. руската култура не носи нищо добро: отначало идва руският балет, а след това – руските танкове“, – констатира той. Томенко критикува европейската толерантност към руската култура и съветва да се осъзнае нейното влияние.

На въпроса на журналистката дали той наистина съветва да се откажем от така наречената „класика” като Достоевски или Чехов, Томенко отговаря категорично: „По-добре не четете това, ако искате да останете живи. След пристигането на руснаците в окупираните територии всички украински книги бяха унищожени, и те донесоха Достоевски и Пушкин. Руската култура не носи нищо добро. Убийците израснаха от поколението хора, които четяха Достоевски”.

Преграда срещу варварите: от Киив до Тбилиси

Подобни интервюта са важен инструмент за формирането на нова оптика: украинските творци, журналисти и интелектуалци получават възможност директно да предадат на западната аудитория собствената си перспектива, да обяснят, че настоящата война не е „конфликт между две посткомунистически държави”, а сблъсък между два цивилизационни модела.

Преосмислянето на руската култура, за което говори Тарас Томенко, е важна съставна част от по-широкото преосмисляне на отношенията на Запада с москва. Всъщност в продължение на десетилетия руското изкуство беше „меката сила” на кремъл, създавайки аурата на „велика култура” и прикривайки реалността на репресии, войни и окупации.

За да излезе от рамките на това мислене, Западът трябва не само да подкрепи Украйна, но и да прояви смелост и да признае собствените си грешки: не само протакането след анексията на Крим и нахлуването в Донбас през 2014 г., но и безразличието към руската окупация на част от Грузия през 2008 г. За това на 24 септември в речта си пред Общото събрание на ООН говори и президентът Володимир Зеленский, който припомни: „Светът игнорира нападението на русия срещу Грузия… Ние вече загубихме Грузия за Европа, тя е зависима от русия. Европа не може да си позволи да загуби и Молдова“.

Интересното е, че самият Тарас Томенко в момента работи върху филм за феномена на грузинските доброволци, дошли да воюват за Украйна. Грузинците са една от най-големите групи чужденци в редиците на Силите за отбрана, което може да изглежда парадоксално, имайки предвид проруската позиция на сегашното правителство в Тбилиси. Исторически обаче и Украйна, и Грузия са част от по-широк фронт на европейската цивилизация срещу източните варвари (в интервюто за Berliner Zeitung Тарас Томенко използва точно тази дума – „варвари“  – по отношение на московците).

Към днешна дата над 90 грузинци са дали живота си в защита на свободата и независимостта на Украйна. Сред тях е и Каха Тилидзе – боец от специалното подразделение „Солидарност“ на ГУР МО, гражданин на Грузия и САЩ, загинал в бой в Запорижка област през януари тази година. Именно той е главният герой в новия документален филм на Тарас Томенко „Каха Тилидзе: с Украйна в сърцето“, чието производство вече е в заключителната си фаза. „Трябва да има много такива филми, защото имаме много загинали герои. И най-малкото, което можем да направим, е да запазим спомена за тях”, отбелязва режисьорът.

Днес, когато във войната със сегашната „заплаха от Изтока“ се ражда новата карта на Европа, украинската и грузинската нации са не само жертви на агресия, но и носители на същата тази европейска идентичност, за която преди сто години загинаха творците от „Разстреляното възраждане“. Признаването на това е шанс за Запада да спре да гледа на руско-украинската война като на локален конфликт и да започне да я възприема като борба за общо цивилизационно пространство.

Това осъзнаване е още по-актуално сега, когато врагът вече започна да пренася военните действия на територията на „стара Европа“ (дронови атаки срещу Полша, Дания, провокации в Естония и Норвегия). Публикацията на интервюто с Тарас Томенко в Berliner Zeitung е сигнал, че Германия – една от ключовите европейски сили – започва да осъзнава това. От този процес зависи не само съдбата на Украйна, но и бъдещето на Европа.

* Микола Хвильовий (1893-1933) е украински поет, писател и публицист. Един от най-известните представители на т.нар. “Разстреляно възраждане”, идеологическият вдъхновител на лозунга „Да се махнем от Москва!“.

**Съхранена е авторската пунктуация, според правилата, възприети след началото на пълномащабната руска агресия през 2022 – думите “русия”, “москва”, “руска федерация” и др. могат да се пишат с малка буква.

*** “Разстреляно възраждане” – периодът през 20-те и 30-те години на миналия век в Украинската ССР, който се отличава с културен подем, в резултат на който се появяват високохудожествени творби в областта на литературата, философията, живописта, музиката, театъра, киното, образованието, науката. Впоследствие този период е наречен  “Разстреляно възраждане”, тъй като повечето творци са убити по време на Големия терор.

Превод: Соня Димитрова-Мартинюк

Б.Р. Авторът е млад украински журналист,  специализирал се в изследване на исторически теми като Хетманщина, Гладомор, старата украинска аристократия.