Новите текстове ще се обсъждат като извънредна точка на пленарното заседание в петък
Спешни промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация ще гледа парламентът в навечерието на изборите за кметове и общински съветници, които предстоят след месец.
Под новите текстове, които ще се обсъждат като извънредна точка на пленарното заседание в петък, стоят подписите на депутати от ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и ДПС.
Промените трябва да „запушат“ законодателната празнота, допусната с поправките в Изборния кодекс, предвиждащи населени места с под 350 жители да не избират кмет на кметство. Кметството обаче е административно-териториална единица, което се открива, създава и закрива по определена процедура, обвързана с решение на местния общински съвет и местен референдум.
В момента у нас има над 1000 кметства, в които няма да се избират кметове. Същевременно законът казва, че на местата, които не са кметства, се назначават кметски наместници. Така тези населени места с население под 100 души ще имат кметски наместници, а тези между 100 и 350 няма да имат нито кметове, нито кметски наместници.
„Временното решение, което предлагаме, е в тези селища да може да се назначават кметски наместници, а до назначаването им от новите кметове на общини след изборите, функцията да се изпълнява от избрания преди това кмет“, обясни пред DarikNews депутатът Искрен Веселинов, който е сред вносителите на законопроекта.
Народните представители се надяват на абсолютен консенсус по въпроса, който е обсъждан вече два пъти в Комисията по регионална политика на парламента. „Въпросът е изключително важен, защото не можем близо 200 000 души да ги оставим без административно обслужване и без представителство на общинската власт на територията на тези селища“, категоричен е Веселинов.
Фактор
Под новите текстове, които ще се обсъждат като извънредна точка на пленарното заседание в петък, стоят подписите на депутати от ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и ДПС.
Промените трябва да „запушат“ законодателната празнота, допусната с поправките в Изборния кодекс, предвиждащи населени места с под 350 жители да не избират кмет на кметство. Кметството обаче е административно-териториална единица, което се открива, създава и закрива по определена процедура, обвързана с решение на местния общински съвет и местен референдум.
В момента у нас има над 1000 кметства, в които няма да се избират кметове. Същевременно законът казва, че на местата, които не са кметства, се назначават кметски наместници. Така тези населени места с население под 100 души ще имат кметски наместници, а тези между 100 и 350 няма да имат нито кметове, нито кметски наместници.
„Временното решение, което предлагаме, е в тези селища да може да се назначават кметски наместници, а до назначаването им от новите кметове на общини след изборите, функцията да се изпълнява от избрания преди това кмет“, обясни пред DarikNews депутатът Искрен Веселинов, който е сред вносителите на законопроекта.
Народните представители се надяват на абсолютен консенсус по въпроса, който е обсъждан вече два пъти в Комисията по регионална политика на парламента. „Въпросът е изключително важен, защото не можем близо 200 000 души да ги оставим без административно обслужване и без представителство на общинската власт на територията на тези селища“, категоричен е Веселинов.
Още от България
„Булгаргаз“ съди „Газпром Експорт“ за 400 млн. евро, решение се очаква през 2027 г.
Претенциите на българската компания са за обезщетение в размер на около 400 млн. евро за вреди от неизпълнение на договора за доставка
ДБ към КРИБ: Още в началото на юни предложихме държавните служители сами да плащат осигуровките си
Ако бъде одобрена законодателната инициатива на “Демократична България”, промяната ще се въвежда плавно за период от 6 години, без да се намалява реалният разполагаем доход на служителите
Асен Василев: Скандално е да се гласуват 3,8 млрд. евро нов дълг по преразказ с елементи на разсъждение
Той посочи, че „Продължаваме промяната“ няма как да подкрепи подобна поправка в закона, подчертавайки, че според обясненията от финансовото министерство е станало ясно, че са необходими 2,1 млрд. евро нов дълг, а не 3,8 млрд. евро