Прокуратура ще има право да пази в тайна арести в рамките на първите 48 часа от задържането, ако прецени, че разгласяването на информацията може да попречи на разследването. Това е записано в новите промени в Наказателно-процесуалния кодекс, предложени от Министерски съвет и приети на първо четене в Народното събрание.

Досега НПК задължаваше полицията да уведоми незабавно семейството на обвиняемия и/или неговия работодател, когато съответното лице е задържано под стража. Информирането на работодателя за ареста може да се "спести", ако самият обвиняем не желае това да се знае. В проектозакона се заличават досегашните условия, като се въвежда нов текст: "За задържането под стража по искане на обвиняемия незабавно се уведомява поне едно посочено от него лице".

Прокуратурата обаче ще има право да "отложи" с 48 часа уведомяването по отношение на конкретно лице, ако е "налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице, или за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство може да бъде сериозно възпрепятствано". Прокурорът по досъдебното производство ще трябва да посочи мотиви за постановлението си, като то подлежи на обжалване от обвиняемия или от неговия защитник. Съдът ще бъде длъжен да разгледа незабавно жалбата в закрито заседание. Определението му е окончателно и не подлежи на преразглеждане. 

Хипотезата за временната тайна на ареста е добавена и в частта на НПК, която засяга правата на непълнолетните арестанти - но вместо 48 ч., тя е намалена до 24 ч. В тези случаи обаче задължително ще се информира Държавната агенция за закрила на детето, независимо дали има прокурорско постановление. При всички случаи обвиняемият ще има право да му бъде предоставена "обща информация, улесняваща неговия избор на защитник". В проекта се посочва, че той ще има право свободно да осъществява връзка със защитника си, да се среща насаме с него, да получава съвети и друга правна помощ, включително преди започване и по време на провеждане на разпита, и на всяко друго процесуално действие с участието на обвиняемия. Правото на достъп до адвокат в наказателното производство е част от задълженията на България към ЕС по директива от 2013 г. До момента това право на обвиняемия не е било изрично записано в НПК.