Държавното обвинение е започнало разследва за участие в ОПГ заради изправения пред фалит завод за стъкло в Парачин
В четвъртък започва дело срещу Цветан Василев в сръбския Търговски съд в Крагуевац. Искането е дошло от кредитор на завода за стъкло в Парачин, чийто собственик е Василев, заради неизплатен заем. Искът за фалит е от фирмата „Вексилум Балкан“ (гр. Чачак), която търси от фабриката дълг в размер на 47,3 млн. евро.
Заводът, който в Сърбия е известен като „Парачинска Стаклара“, от своя страна оспори твърденията, че „Вексилум Балкан“ е легалният кредитор и че фабриката се намира в трайна неплатежоспособност. Стана ясно и че от „Стаклара” са завели дело срещу организирана престъпна група. Тартор на групата е Верица Маткович, бившата генерална директорка на фабриката, а нейни помагачи са Деян Адамович, член на надзорния съвет на завода, адвокатите от Белград Филип Маткович и Воислав Илич, представителят на фирмата, която поиска фалит, Слободан Спасойевич и банкерът беглец Цветан Весилев.
Вече стана ясно, че сръбската прокуратура е вдигнала мерника на банкера беглец Цветан Василев, който у нас е подведен под отговорност като тартор на организирана престъпна група, източила 2 млрд. лева от фалираната КТБ.
Държавното обвинение на Сърбия е започнало разследва за участие в ОПГ заради изправения пред фалит завод за стъкло в Парачин, съобщи сръбският сайт N1.com, цитиран от „Монитор“. На 30 май ще стане ясно дали предприятието ще продължи да функционира.
Още от Закон и ред
Готови са още две експертизи за шестимата мъртви по делото „Петрохан“
Предстои в кратки срокове представяне на заключението по назначената комплексна експертиза по отношение смъртта на трите лица в района на хижа „Петрохан"
Нова вълна на недостиг на горива обхвана Русия: Украйна нанесе рекордни удари по НПЗ
Недостигът вече се усеща дори в Москва и Московска област – най-големият и най-добре снабден с гориво регион на страната
Meta ограничава ползването на Instagram и Facebook в САЩ от деца до 2 ч. дневно
Мненията за ограничението са противоречиви. Дори след достигането на двучасовия лимит младежите могат да изпитват желание да продължат да разглеждат съдържание заради начина, по който са проектирани платформите, посочи бившият инженерен директор на Meta Артуро Бехар.