Срещата на върха на Г-20 е застрашена от разцепление заради позицията на Тръмп по войната в Украйна

Разногласията около войната в Украйна и Близкия изток, както и действията на САЩ спрямо Русия, могат да провалят опитите за постигане на общи решения и декларации на срещата на външните министри от Г-20 в Атланта. Това съобщава Reuters.

САЩ председателстват Г-20 на ротационен принцип през тази година, като се опитват да насочат вниманието на съюзниците си към проблемите с търговския дисбаланс и да изградят коалиция срещу контрола на Китай върху стратегически важните минерални ресурси. Въпреки това войните и икономическите последици от тях остават основен източник на безпокойство за много от участниците във форума.

Допълнително напрежение създава решението на Вашингтон да не покани външния министър на Южна Африка на срещата на 30 и 31 октомври, докато руският външен министър Сергей Лавров ще участва в нея.

Според Reuters някои европейски представители вече предлагат да бъдат направени две отделни общи снимки на участниците – една с Лавров и друга без него.

„Тъй като членовете на Г-20 – Русия, Китай и редица средни по големина сили като Бразилия и Индия – се опитват да лавират между стратегическото съперничество на САЩ и Китай, разцеплението сега е много по-дълбоко, отколкото когато и да било досега“, заяви Хайди Кребо-Редикър, бивш главен икономист на Държавния департамент на САЩ по време на администрацията на Барак Обама.

Тя отбеляза, че през последното десетилетие държавите от Г-7 поне са успявали да съгласуват обща позиция, преди да се включат в дискусиите на Г-20. Сега обаче липсва дори подобно предварително единство.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио подкрепи инициативата „Пакс Силика“, насочена към обединяване на държавите от Г-20, които са обезпокоени от доминиращата позиция на Китай в добива и доставките на редкоземни и други критично важни минерали.

Според експерти обаче конкретни действия в тази посока вероятно ще последват на по-късен етап. Те посочват като пример декларацията за свръхпроизводството в промишлеността, изготвена под ръководството на САЩ и подписана от част от търговските министри на страните от Г-20, след като форумът не успя да постигне общо съгласие.

„Ще бъде изключително трудно да се постигне пълно съгласие по който и да било от основните стратегически въпроси, които обикновено стоят в дневния ред“, подчерта Кребо-Редикър.

Разногласията около политиката на Тръмп спрямо Русия

Според бившия главен икономист на Държавния департамент последните решения на американския президент Доналд Тръмп по отношение на Русия също могат да повлияят на дискусиите. Сред тях са сделката за закупуване на дизелово гориво и отмяната на част от санкциите срещу Москва.

Допълнителен проблем са ограниченията върху използването на сателитната система „Старшийлд“ от украинските военни.

„Дори този въпрос да не бъде повдигнат официално, той със сигурност ще остане слонът в стаята. САЩ и Тръмп в частност заеха много твърда позиция на страната на Владимир Путин и срещу Украйна“, заяви Кребо-Редикър.

Междувременно върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви, че ще настоява за засилване на подкрепата за Украйна. Тя ще постави и въпроса за напредъка по мерките за търсене на отговорност от Русия чрез Специалния трибунал и Комисията по исковете.

„Русия трябва да понесе отговорност“, написа Калас в социалната мрежа X на 29 октомври.

Дипломат от една от страните в Г-20 е заявил пред Reuters, че някои държави, сред които Канада, Мексико и Индия, може да се опитат да избегнат конфронтацията. Причината е, че те продължават да водят преговори със САЩ за търговски споразумения.

Вашингтон направи нова отстъпка на Москва преди срещата

Междувременно стана известно, че руските журналисти, които придружават Сергей Лавров на срещата на външните министри от Г-20 в Атланта, са получили американски визи без ограничения за придвижване.

Това контрастира с ограниченията, наложени през септември по време на мероприятията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Тогава в американските визи на журналистите от екипа на Лавров е била поставена специална отметка, която им е позволявала да се придвижват само в радиус от 25 мили (около 40 километра) от центъра на Ню Йорк, където се намира централата на ООН.