Общинският съвет в Стара Загора е решил днес да преименува 838 местности, които сега носят турско-арабски имена. Решението е било прието с 39 гласа "за", 2 – "против", 4 – "въздържал се". Това съобщиха днес от ВМРО, чиито общинари заедно със съветниците от "Атака" и Националния фронт за спасение на България са инициатори на промяната. Срещу решението са гласували единствено представителите на ДПС в съвета.

Реакцията на Главното мюфтийство не закъсня. В декларация оттам изразиха "сериозни притеснения" и обявиха, че това представлява "нарушение на достиженията на правото в съвременна Европа и демократизацията в България след размирните периоди и "студената война". "Това начинание е своеобразен "Възродителен процес", който този път засяга не имената на хората, а имената на обектите и географските местности. Това е политическо нахлуване в естествената територия на езика и има негативно отражение върху религиозната и етническата толерантност на мултикултурното общество в България", се казва в декларацията на мюфтийството.

Още през 2014 г. по предложение на общинските съветници от ВМРО и "Атака" общинският съвет в Стара Загора решава да бъдат преименувани всички местности с турско-арабски имена в 51 населени места на територията на общината. През миналата година временна комисия, включваща представители на ГЕРБ, НФСБ, "Атака", ВМРО и Реформаторски блок, започва работа по обследване на местностите и търсене на най-подходящи нови имена.

"В хода на работата си членовете на комисията са се натъкнали на множество неразбираеми за съвременниците наименования, част от тях се оказали смесица от турско-арабски и стари български думи. Сред тях например е словосъчетанието "съборената кюприя", което в буквален превод означава "събореният мост", се посочва в съобщението на ВМРО. Посочва се, че са запазени топонимите с корен от езика на траките, сред тях е и аязмо (лечебен извор). При изготвянето на списъците, които вече са предоставени на селските кметове, е "използвана експертизата на дългогодишни университетски специалисти – османисти", отбелязват националистите. Част от старите имена са преведени буквално, други са по аналогия, трети са изцяло нови.

Списъкът със сменени имена е от 116 страници и е публикуван на сайта на общината. Сред тях са например местността Чаплака, която вече ще се казва Голото, Халваджи бунар ще е Халваджийски кладенец, Калпазан баир ще бъде Ялов рид, Бейска кория ще бъде Чорбаджийска гора, Ахмед баир - Антонов рид. Карталско дърво ще е вече Орлово дърво, Сърдаревото ще е Пъдаревото. На практика всички кории ще бъдат горички, променя се дори популярната и на български дума баир с рид.

"Периодичните опити на местните власти да променят географски наименования с мюсюлманско-турско изражение или асоциация с български е повод за сериозно безпокойство сред мюсюлманската общност в България", заявиха от Главното мюфтийство. Според тях официално изложените мотиви за промяната са "абсурдни и дори смешни", а трудното произношение на наименования не са основание за промяната им. "Всички знаем, че основният мотив е друг. А именно, че топонимиите са турско-арабски и те трябва да се заличават, не бива да има нищо, което да напомня исляма в територията на общината", смятат от мюфтийството.

"Независимо каква е религиозната и етническата принадлежности, всички сме равна съставна част на това общество. Да се заличават имена поради небългарския произход на топонимиите и географските обекти не подхожда на държава като България, която се афишира в Европа и света като мултикултурна и многообразна страна, и по-важното - това е престъпление срещу съвместния начин на живот. Силно вярваме, че ще се върне от тази грешка", настояват от мюфтийството.

Те отбелязват, че повечето от тези географски обекти никога не са имали други имена в историята.

"Наименованията не се считат и за чужди, както твърдят членовете на комисията. Те никога не са били чужди, те са наши - български, принадлежат на тези земи и общата ни история от векове наред. И точно тези особености на топонимиите отразяват богатството и красотата на българския език", се посочва в декларацията.

Според мюфтийството опитите на местните съвети да приемат "спорни решения по исторически въпроси, представлява избирателно четене на историята". Това също така означавало отричане и опит за заличаване на историята.

"Смяната на наименованията показва, че нивото на расизма и нетолерантността спрямо всичко, свързано с мюсюлманите, са в много критични стойности. Този процес е изключително опасен и може да провокира нова разделителна линия в обществото, което тепърва лекува раните си от така наречения възродителен процес", коментират още от ръководството на мюсюлманската вероизповедание.