Политиката не върви бързо. Много се говори младите да дойдат на власт, да дойдат хора не заразени от робство. Трябва уж да съм много доволен, обаче не съм много доволен от цялата работа. Това каза в интервю за БНТ от дома си в Балчик писателят, поет и драматург Стефан Цанев, който е и един от ярките български интелектуалци. 

Помните ли имаше един анекдот за локомотива, който си стои на едно място и надува свирката колкото може, уж се движи много бързо. Младите хора много говорят, а малко вършат. Това правителство за мене е продължение на двете служебни правителства. Самото название „Продължаваме промяната“ означава, че продължават политиката на предишните две правителства. Вече минаха месеци, но ми е трудно да кажа, че направиха нещо, не без известна тъга коментира интелектуалецът.

Стъписват ме някои неща, които съм чувал преди 70 години. Не може един министър-председател да говори така – кога ще се случат арестите. Това съм го слушал 46-та година. Този кошмар и подобни думи не бих искал да чувам втори път, казвам му го в упор. Защото изпълнителната власт да иска арести, без да има доказателства – този филм сме го гледали и той има страшен финал. Това момче влиза сам в капана си с тези 19 души, които е дал на прокуратурата. Как може да наречеш някого престъпник, без да има съд, който може да каже кой е или не престъпник. Иначе не зная какво може да стане в тази държава, и то в 21-ви век, и то в Европа, споделя писателят.

Според Цанев политиката отдавна е наказание. Но той не може да разбера откъде тази омраза в нас. 

Нашите партии се отнасят една към друга като врагове, като че са от африкански народи. Защо? У нас е на живот и смърт. Това е деструктивно, пагубно за държавата ни. Най-голямата криза не е нито с газа или тока, а психическата криза. Омразата е най-страшният феномен, който ще разсипе всичко в нас", разсъждава на глас той .

На финала на разговора Стефан Цанев сподели, че се страхува омразата, която сега беснеена сред политиците, да не слезе и надолу, при народа. И се пита защо нашите политици са най-заразени от омразата? Защото робът е прокълнат да мрази, свободният човек – обича. Тази фраза е добре да бъде запомнена…Той не изключи обаче, че не може един народ да няма и герои, но те сигурно все още не са появили. Може би в момента прекрасните хора да са в родилния дом, шеговито отговори интелектуалецът.