България е активен член на НАТО и като такъв не може да бъде обект на чужди решения. Това заяви за БТА министърът на отбраната Стефан Янев в първото си интервю, след като пое ръководството на МО.

Според него българските политици трябва да се научат да действат като субект от гледна точка на необходимостта от защита на националния интерес и неговото прокарване в съзвучие с общия интерес на ниво НАТО.

Янев коментира позицията си, публикувана преди дни във Facebook, за евентуално разполагане на допълнителни войски на НАТО у нас. Той подчерта, че в нея е изразил лично мнение в качеството му на министър на отбраната, а не официална позиция на България.

„Това не е национална позиция все още и от тази гледна точка не би трябвало да има спекулации... Апелът ми е националната позиция да бъде достатъчно добре аргументирана, съобразена с националния интерес, и разбира се, в съзвучие с общите интереси за колективната сигурност на НАТО”, посочи Янев.

Министърът на отбраната подчерта, че имаме нужда от развитие на собствените си способности и напомни, че като член на НАТО сме поели ангажимент в това отношение. Той изтъкна, че без да развиваме собствените си способности, няма да сме в състояние да защитим националния си интерес и да отговорим адекватно на това, за което сме призвани - да гарантираме сигурността на българските граждани.

„Целта ни ще бъде възможно най-скоро да го стартираме - по възможно най-добрия начин и от законова гледна точка, и от гледна точка на защита на българския икономически интерес за участие на български фирми, ако не в пълното производство, поне в частичното производство и последваща поддръжка на този тип техника”, допълни министърът.

На въпрос за равносметката му като премиер в две последователни служебни правителства, Янев коментира, че е имало много трудни моменти, защото са управлявали няколко паралелни кризи наред с организацията на изборите за Народно събрание.

Вижте цялото интервюто с военни министър:

- Министър Янев, излязохте с позиция във Фейсбук относно евентуално разполагане на допълнителни войски на НАТО в България и Румъния, вече има различни реакции. Съгласувана ли е тя с другите институции? Защо според Вас решение за допълнителни войски на наша територия не би кореспондирало нито със съюзните интереси, нито с националния интерес на България?

- Когато става въпрос за разполагане на войски в нашия регион, нека да говорим все пак за разполагане на войски на НАТО на българска територия. Не съм имал желание и не съм коментирал възможността за разполагане на такива войски на територията на Румъния. Така че да извадим Румъния от уравнението. Това, което съм заявил в моята страница във Фейсбук, е мое лично мнение в качеството ми на министър на отбраната. Това не е национална позиция все още и от тази гледна точка не би трябвало да има спекулации, че това е официална позиция на България към този момент. Това, което съм казал обаче, е именно моето мнение, че преди да се вземе подобно решение, то трябва да бъде достатъчно добре аргументирано. Това е и моят призив - преди подготовката на подобен тип решения да има много точна аргументация, най-малко в няколко посоки.

На първо място - от гледна точка на военнотехническите изисквания като военната експертиза, която българските въоръжени сили предоставят, и на второ място - като политическо решение. От гледна точка на политическото решение, моят апел е преди всичко да се открои фактът, че България е член на НАТО. България е активен член на НАТО и като такъв не може да бъде обект на чужди решения, а по-скоро българските политици трябва да се научат, че трябва да действат като субект от гледна точка на необходимостта от защита на националния интерес, от гледна точка на прокарване на този национален интерес в съзвучие с общия интерес на ниво НАТО с оглед на колективната сигурност.

Това е моят апел и едно подсещане към българските политици, защото в последните години е създадено усещането, че участието на България в този тип решения е едва ли не някакъв вид "гумен печат" на утвърждаване на чужди решения, взети някъде другаде - дали в Брюксел, дали в други столици - няма значение. Но всъщност апелът ми е националната позиция да бъде достатъчно добре аргументирана, съобразена с националния интерес, и разбира се, в съзвучие с общите интереси за колективната сигурност на НАТО.

От гледна точка на военнотехническия поглед, това, което съм коментирал, е, че ние имаме възможност да развиваме собствения си отбранителен потенциал. Нека забравим клишето, че в рамките на нашите отбранителни способности имаме редица ограничения и затова трябва да разчитаме на НАТО едва ли не за решаване на по-сериозните проблеми. В същото време обаче, пак се връщам на това, че сме член на НАТО и имаме задължение да изграждаме собствени способности, включително и в съзвучие с общите изисквания на Алианса. И през годините сме имали доста негативни тенденции на забавяне изграждането на тези способности. Всъщност нека не забравяме, че всяка криза е и възможност.

Дали и как ще се развие тази криза не можем да прогнозираме с точност, но ние можем да използваме тази криза и да заявим ясно - имаме нужда от развитие на собствените си способности. Нека се концентрираме върху това, и след като видим собствените си ограничения, тогава да търсим възможност кой от съюзниците в НАТО би могъл да ни допълва с необходимите способности, които липсват при нас. Но без да развиваме собствените си способности, ние не сме в състояние да защитим националния си интерес и да отговорим адекватно на това, за което сме призвани - да гарантираме сигурността на българските граждани.

- В позицията си посочвате, че можем да увеличим капацитета на собствени национални сили на своя територия в контекста на съюзните възможности за възпиране и отбрана. Как по-конкретно може да стане това?

- В конкретика, във военнотехнически подробности, разбира се, не можем да влезем в рамките на едно такова интервю. Но най-общо казано, знаете темата за модернизация, която нееднократно е била повдигана в последните години. Знаете и по какъв начин са се развивали т.нар. големи проекти за модернизация, които през годините са били обществено достояние. Споменавайки трите големи модернизационни проекта за видовете въоръжени сили, по отношение на Военновъздушните сили знаете, че имаме сключен договор за първите осем самолета F-16, и български пилоти вече се обучават на този тип техника. Очаква се и доставка през 2023 г. на първите самолети.

По отношение на Военноморските сили, беше подписан договор и вече започна строителството на първия от двата патрулни кораба, които ще бъдат произведени в българска корабостроителница.

Не така стои обаче въпросът с проекта на Сухопътните войски, т.нар. проект за придобиване на бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи, респективно на механизирана бригада, която трябва да бъде именно този стълб на българските отбранителни способности, включително и в светлината на тези способности, които би трябвало да работят съвместно с въоръжените сили на страните членки на НАТО.

Моят призив е точно там - че държавата, и политическото, и военното ръководство, трябва да се съсредоточи и да даде отговор на тези въпроси - защо не сме в състояние да напредваме бързо по тези проекти. Те са основните, но покрай тях има и много други, които засягат ключови способности - и по отношение на командването и управлението, и по отношение на други осигуряващи дейности за всички видове въоръжени сили, които ще направят армията ни модерна, боеспособна и адекватна от гледна точка на комуникации, командване и управление, съвместно със силите на НАТО.

- Поехте ръководството на МО преди броени дни. Какви са първите Ви действия като министър и на какви приоритети ще заложите?

- Действително е така. Нека да кажем, че конкретна визия, конкретни решения и начин за действие, като "пътна карта", все още не сме направили. В момента правим анализ на това, което заварваме. Армията и въоръжените сили са един жив организъм и постоянно има динамика. В същото време, като министър на отбраната в коалиционно правителство, аз имам ангажимента да развия точно този сегмент от коалиционното споразумение, който засяга сигурността и отбраната. Вече сме направили първите стъпки, създали сме организация в администрацията на Министерството на отбраната по отношение на този "изходен пътен лист" - какво предвижда коалиционното споразумение да бъде свършено в мандата на правителството. На съответните дирекции и специалистите в МО са поставени задачи. На този етап сме дали възможност те да определят, според техните виждания, какво би могло да се разработи в един подробен план. Това е процес, който ще финализираме в началото на януари следващата година като идея, и в по-късен етап вече като подробен план, "пътна карта", или както решим да го наречем, за това каква е перспективата за развитие на сектора, респективно на въоръжените сили в следващите години.

- Тази година при различни обстоятелства загубихме трима военнослужещи - пилота подп. Валентин Терзиев, офицера от "Военна полиция" - Пловдив старши лейтенант Тодор Манчев и военнослужещ от състава на българския контингент в операция "Алтеа" в Босна и Херцеговина. Защо се стигна до тези инциденти и как да се предотвратят подобни случаи в бъдеще?

- Конкретните инциденти и имена не бих искал да коментирам, доколкото все още има разследване и текат процедури. Но нека да отговоря генерално. На първо място армията е държавната институция, която предлага една от рисковите професии на хората в униформа. По принцип професията защитник на Родината предполага, че тези хора влизат в много динамични състояния, които поставят под риск здравето, а понякога и живота им. Ако си припомним, дори и военната клетва съдържа тези думи, че защитата на Родината е на цената на здравето и дори живота на военнослужещия, и ние всички се кълнем в това.

От друга страна, наше задължение като ръководство - и политическо, и военно, е да създаваме условия за безопасен труд, за безопасно преминаване на службата, и нашите усилия ще бъдат именно в тази посока - да създаваме тези условия, да създаваме правила, които налагат безопасно използване на оръжие и преминаване на службата. Разбира се, това не гарантира сто процента успеваемост, защото естеството на службата първо е такова, и второ - може да си припомним един друг слоган. Когато провеждаме учения в почти всички наши заповеди и в плановете за ученията, използваме една фраза, че търсим "условия, близки до бойните". А тези условия, достигането на лимита на човешките и техническите възможности, предполагат достигането на някаква граница на риска. Разбира се, това е задължението и на политическото, и на военното ръководство - добре да пресметне тази граница на риска и да осигури именно тази безопасност, но не винаги е възможно и едва ли някой би могъл да каже, че в бъдеще не биха се случвали такива инциденти, за съжаление.

- Връщайки Ви на тема, която засегнахте вече - каква ще бъде съдбата на модернизационния проект за бойни бронирани машини за Сухопътните войски, който изостава в сравнение с основните проекти на ВВС и ВМС?

- Според мен съдбата на този проект, аз го определям като основополагащ по отношение на способностите на Българската армия, трябва да бъде решена във възможно най-кратък срок. Разбира се, в пълно съзвучие с българското законодателство, възможностите, които имаме като държава да реагираме най-напред на техническите изисквания, посочени от военната експертиза, и възможностите на различни доставчици, било чужди правителства или компании, които биха могли да изпълнят това, което е предложено като вариант и изисквания от военна гледна точка. Вариантите са много, те са обсъждани и има достатъчно доклади, достатъчно подготвеност на Министерството на отбраната и на Въоръжените сили от гледна точка на този проект, но все пак не се е стигнало до неговото стартиране. Целта ни ще бъде възможно най-скоро да го стартираме, пак повтарям - по възможно най-добрия начин и от законова гледна точка, и от гледна точка на защита на българския икономически интерес за участие на български фирми, ако не в пълното производство, поне в частичното производство и последваща поддръжка на този тип техника.

- Бяхте премиер в две последователни служебни правителства, каква е равносметката Ви след тези седем месеца начело на държавата? Кой беше най-трудният Ви момент?

- Трудно мога да определя кой беше най-трудният момент. Имаше много трудни моменти. Това бяха две последователни служебни правителства, които управляваха няколко паралелни кризи, освен основното предназначение на всяко служебно правителство - организация на изборите за Народно събрание. Тези кризи не бяха нито леки, нито лесни за управление. Става въпрос за здравната криза, за икономическата криза от гледна точка на завишените цени на енергоносителите и цените на основните суровини. Не беше никак лесно, в крайна сметка - справихме се с много предизвикателства и то благодарение на това, че действахме като отбор, което за мен беше основно предизвикателство, защото съставът и на двете служебни правителства беше от хора с различна история, различен опит, житейски мироглед, политически пристрастия.

Но в крайна сметка успяхме да направим екип, успяхме всички заедно да се обединим около важните цели и задачи и постигнахме именно едно относително спокойствие в обществото, че проблемите могат да бъдат решавани и то честно, открито, пред очите на обществото и с неговото участие, със съотвените дискусии и взимане предвид мнението на хората, на различни обществени групи. Защото нека да не забравяме, че това беше един период, в който имаше доста сериозна активност от гледна точка и на стачни действия, и на протести на бизнеса. Но постигнахме именно този баланс - от една страна си свършихме работата по организацията и провеждането на изборите, и от друга страна - в диалог и с протестиращи, и с бизнеса, успяхме да постигнем именно този баланс и подпомагане на бизнеса в критичен момент, така че да бъдат запазени работни места, да бъде запазен социалният елемент при подпомагане на различни хора, засегнати от икономическата криза, от здравната криза.

И в крайна сметка показахме, че държавата може да управлява по един прозрачен и лесен за обяснение пред обществото начин. Надявам се, че това именно е и наследството, което оставяме - наследство, което означава, че в момента и обществото, и управлението, администрацията на държавата, са подготвени за подходящи и целесъобразни реформи. Тоест, задачата на новото правителство да започне да гради върху това, което ние постигнахме като служебно правителство, и да прави адекватните реформи, е поставена.