Бедствие, държавен преврат или тласък за развитието на Русия: сто години след Октомврийската революция руснаците остават разделени по въпроса.

Това показва публикувана вчера анкета на руския институт ВЦИОМ, цитирана от Франс прес и БТА.

Революцията от 1917 г. "даде тласък на обществено-икономическото развитие на страната", смятат 38 процента от анкетираните в това проучване, извършено от 3 до 5 октомври сред 1800 души в 46 руски области.

За 13 процента от запитаните целта на болшевиките е била да дадат "властта на народа, заводите на работниците и земята на селяните", както гласи известният лозунг от онова време.

Всеки пети руснак (19 процента) пък смята, че това е било "държавен преврат", а за 14 процента от анкетираните революцията "е спряла обществено-икономическото развитие на страната". Освен това 13 процента са убедени, че тази революция е била "бедствие" за страната.

По друг въпрос около 60 процента изразяват симпатия към цар Николай Втори, когото болшевиките разстрелват през 1918 г. с жена му и петте им деца.

53 процента обаче симпатизират на заклетия му враг, водача на революцията Владимир Илич Ленин.

Затова пък почти всички запитани (92 процента) са съгласни, че не трябва да има нова революция в днешна Русия. Такъв вариант се подкрепя само от 5 процента от анкетираните.

Сайтът www. bg.rbth.com представя 10 факта за трагедията на последното царско семейство на Русия.

1. Разследването за смъртта на царското семейство все още не е приключило.

Делото е отворено наново през 2015 г. по искане на Руската православна църква, която иска да се потвърди идентичността на останките от царското семейство. През 2000 г. членовете на семейството и техните слуги са обявени за мъченици от Руската православна църква. 

Останките на цар Николай II, съпругата му Александра Фьодоровна, три от децата им и техните прислуги са открити през 1991 г. в близост до Екатеринбург, където последните Романови са екзекутирани на 17 юли 1918 г. До 2007 година, малко след предишното откритие, липсват останките на принц Алексей и великата дукеса Мария.

2. В разследването е намесен съпругът на кралица Елизабет II.

Въпреки съмненията на руската църква, идентичността на останките е потвърдена от редица тестове, проведени от началото на 1990-те години в Русия и в чужбина. Според следователя Владимир Соловьов, който отговаря за случая, един от тестовете включва кръвна проба от съпруга на кралица Елизабет II, херцогът на Единбург. Оказва се, че той е далечен роднина на царица Александра Фьодоровна.

3. Останките на престолонаследника – принц Алексей, и неговата сестра все още не са погребани

Останките на Николай II, Александра Фьодоровна и трите им дъщери са погребани с държавни почести в катедралата "Св. Петър и Павел" в Петропавловската крепост, Санкт Петербург през 1998г., където се събират с останалата част от семейството. Президентът Борис Елцин присъства на церемонията, но патриарх Алексей II отказва да я посети.

Телата са ексхумирани през 2015г., за да се вземат ДНК проби за възстановеното разследване. През октомври 2016г. патриарх Кирил казва, че тестовете скоро ще приключат. И до днес обаче останките на принц Алексей и сестра му Мария не са погребани – те се съхраняват в Руския държавен архив.

4. Кралското семейство напуска столицата под японски флаг

След абдикацията по време на Февруарската революция царското семейство се установява в императорската резиденция в Царско село. По-късно те са преместени в сибирския град Тоболск, близо до селото, където е роден известният Григорий Распутин - "нашият скъп приятел", както го нарича Александра Фьодоровна. След болшевишкото въстание през октомври новите власти ги местят в Екатеринбург, в Урал. Когато напускат Царско село с два влака, те, както се твърди, пътуват под японско знаме, като част от японска мисия на Червения кръст, за да избегнат евентуалното линчуване от тълпите.

5. Официалната причина за екзекуцията е пристигането на болшевишките врагове

По време на СССР официално е обявено, че царското семейство е екзекутирано по заповед на уралското регионално съветско правителство, което твърди, че убийството е необходимо, защото наближават чехословашките полкове – формирования от военнопленници от Първата световна война. Те въстават срещу Болшевиките през 1918г. Съветското правителство също така споменава "контрареволюционната" конспирация, целяща да освободи бившия монарх. В действителност никакви свидетелства за такава конспирация не са открити, но чехите превземат града 8 дни след убийството на царското семейство.

6. Москва не е разрешила екзекуцията на царското семейство

В постсъветска Русия разследването на убийството на последния руски цар и семейството му стига до извода, че то всъщност е извършено по нареждане на местните власти в Урал. Няма документ, който да доказва, че Владимир Ленин или друг болшевишки лидер е замесен в убийството на царя. Някои историци твърдят, че Москва е искала да създаде маршрут за последния император.

Същевременно някои от замесените в убийството припомнят, че в навечерието на разстрела са получили телеграма от Москва със заповед за убийството на царя, но не и на цялото семейство. Да се разстрелят всички Романови, които са в Екатеринбург, е инициатива на регионалното съветско правителство, чиито членове са много по-радикални от Болшевиките в Кремъл.

7. Телата са погребани два пъти

Романови  са отведени до мазето на Ипатиевата къща, където са подредени до стената. Тогава те са застреляни от комунистически отряд. Членовете на семейството, които оцеляват при първата атака (някои куршуми рикошират в бижутата, скрити под дрехите), са довършени с щикове. Тогава телата са занесени извън града и хвърлени в мина. Обаче, за да се ограничат шансовете за откриване на останките им, войниците ги хвърлят в немаркиран гроб и ги заливат с киселина.

8. Официално съдбата на кралското семейство не е била известна

Първоначално съветските власти само съобщават за смъртта на Николай II. Известно време официалната позиция е, че останалата част от семейството е евакуирана от Екатеринбург и се е изгубила в хаоса на руската гражданска война. Едва в началото на 20-те години участници проговарят за детайлите около екзекуцията.

9. Няма много обществен отзвук

Макар да е трудно да се повярва, руската общественост не е силно развълнувана от новината за убийството на царя. Николай II не е особено популярен сред руските граждани. Според историците след падането на монархията властите получават много писма от обществеността с искане той да бъде убит. Единствената очевидна реакция идва от лидера на православната църква – патриарх Тихон, който осъжда убийството.

10. Мястото на поклонение

Лицето, отговорно за стрелбата – Яков Юровски, твърди, че е застрелял царя. През 1920 г. той лично доставя в Москва бижутата, принадлежащи на царското семейство. Той заема важни длъжности в новата болшевишка държава. Умира през 1938г., но не в резултат на голямата чистка на Сталин, а от стомашна язва, която решава съдбата му.

Ипатиевата къща е разрушена през 1977г., когато регионалното правителство е ръководено от бъдещия руски президент Борис Елцин. По-късно на кървавото място е построена църква, която днес е място на поклонение.