Бившият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че Украйна може да стане член на Алианса, дори ако не всички нейни територии бъдат освободени от руска окупация. Това той сподели в интервю за вестник „Файненшъл таймс“, на когото е позовава украинската агенция УНИАН.

Столтенберг смята, че има начини да се реши въпросът с прилагането на член 5 от Северноатлантическия договор за колективна сигурност, ако Украйна стане член на Алианса и с окупираните територии.

„Има начини за решаване на този проблем“, каза той и отбеляза, че може да има линия, която не е непременно международно призната граница.

„Винаги е много опасно да се правят сравнение, защото нито един паралел не е 100 процента точен. Ето САЩ са дали гаранции за сигурността на Япония, които не се отнасят за Курилските острови, които са считани от Япония за нейна територия, която обаче се контролира от Русия“, обясни бившият генерален секретар.

Освен това той спомена и Западна Германия, която гледаше на Източна Германия като на част от по-голяма Германия.

„Те нямаха посолство в Източен Берлин. А НАТО, разбира се, защитаваше само Западна Германия. Когато има воля, има обаче начини да се намери решение. Но имате нужда от линия, определяща къде може да се прилага член 5 и Украйна трябва да контролира цялата територия до тези граници“, добави Столтенберг.

В интервюто той намекна, че Украйна може да бъде принудена да се откаже от територии, които е загубила в конфликта с Русия, предаде на свой ред прокремълската ТАСС.

"Финландия се бори смело срещу Съветския съюз през 1939 г. Финландците нанесоха много повече щети на Червената армия, отколкото се очакваше от тях. Войната завърши, като те загубиха 10% от територията си. Те обаче получиха сигурна граница", каза Столтенберг в отговор на въпрос какво би предложил на украинския президент Владимир Зеленски, ако се стигне до мирни преговори между Москва и Киев.

Според бившия ръководител на алианса напредък в тази посока е възможен след президентските избори в САЩ през ноември.

„След изборите може да има нов импулс, нов опит за раздвижване на ситуацията, но не мисля, че ще става дума за вдигане на бяло знаме и отказване от бойни действия. Може да е опит за промяна на ситуацията на бойното поле , като същевременно се осигури придвижване към масата за преговори. Остава обаче да се създадат условия, при които Киев да седне на масата за преговори с Русия, но да получат нещо приемливо,...нещо, което ще позволи на украинците  да останат независима държава“, каза норвежкият политик.