Политологът Стойчо Стойчев не очаква разцепление в ГЕРБ заради различията на Менда Стоянова и Владислав Горанов от една страна, по повод 9% ДДС за ресторантьорите, и народните представители, които подкрепят идеята на Бойко Борисов. Той по-скоро определи като спекулативни подобни тези, но допълни, че подобен сценарий може да се види най-ясно при гласуването на законопроекта в пленарната зала.

"Откакто ГЕРБ е в българската политика, винаги се привиждат такъв тип разцепления, бунтове, алтернативни лагери. Владислав Горанов, неговата позиция, въобще на хората, които се занимават с бюджетната политика в ГЕРБ, са по-скоро експерти. Менда Стоянова - също. Не са изявени партийни организатори или пък функционери, нито пък са заявявали някога амбиция отвъд чисто експертната да бъдат лидери на политическо ниво и да формират алтернативни ядра в партията, или пък извън нея. Доста съм скептичен по отношение на интерпретациите в тази посока, защото си мисля, че по-скоро става въпрос за спор по философията на бюджета, тъй като финансовият министър като цяло е загрижен за изпълнението на приходната част. ДДС е основен данък в българската политика, той не е пипан горе-долу от времето на Иван Костов насам. Всички правителства са много консервативни по отношение на него, защото върху него се крепят публичните финанси. Ако финансовият министър е притеснен за изпълнението на бюджета, естествено че той ще бъде против, защото в крайна сметка

Владислав Горанов ще отговаря за това неизпълнение

като дойде краят на годината и като се види, какъв ще бъде дефицитът, защото всички вече така или иначе говорят за дефицит заради намалението на потребление през двата месеца на извънредно положение. Нека да почакаме, да видим при окончателното гласуване на текстовете дали ще се формират алтернативни блокове, защото такъв е всъщност тестът за това, дали една парламентарна група и съответно партия е единна. Виждате, че депутатите от БСП например, когато се гласуваше господин Цацаров за шеф на КПКОНПИ се разделиха и то почти дето се казва 50 на 50 се разделиха тогава. Това беше много ясния лакмус за разцепление, за бламиране на позицията на лидерството в една партия. В комисията първо не е представена цялата парламентарна група. Второ, в комисията наистина се говори по-скоро експертно, изслушват се различни гледни точки. Хората изразяват повече лична позиция. Но когато стане въпрос за гласуване на окончателен законов проект, тогава вече личната позиция отстъпва пред партийната идентификация, защото тези хора в крайна сметка са там благодарение на партийната листа, от която са избрани, а не толкова заради индивидуалните си политически и професионални убеждения", коментира Стойчо Стойчев пред "Фокус".

"Ако се случи промяна в правителството, това би било сигнал за много големи структурни промени, защото господин Горанов е силната фигура в третия мандат на кабинета Борисов. Всеки един от мандатите е имало един, който стои по-близо от всички останали министри, по-близо до премиера. Първият мандат това беше господин Цветанов, във втория госпожа Бъчварова, сега в третия, така като гледам и персоналния състав на кабинета, доста назначенията и предложенията са дошли очевидно от господин Горанов, което означава, че той има към момента доста силна позиция вътре в кабинета. Ако се премине към неговата смяна, това би било действително драматична промяна. И тогава тепърва ще трябва да видим, какви са обективните причини за това, защото аз се съмнявам споровете около размера на ДДС за отделни сектори всъщност да бъдат истинската причина. По-скоро би трябвало да търсим в някакви други пластове подобни източници.

Към момента това е чисто спекулативно 

Премиерът Борисов е демонстрирал през годините, че изобщо не се колебае да сменя министри. Предполагам, че по същата линия и логика няма да има проблем той да смени и финансовият си министър. Трябва да проучим много внимателно отвъд този спор пак за ДДС, за да се види дали има други предпоставки, други фактори, които не отхлабват тези позиции. Може би лакмус в това отношение ще бъде и движението на България към еврозоната. И въобще всички свързани с това процеси като стрес-тестовете на банките, ликвидността на определени банки и т.н., все неща, които като цяло са доста по-значими, въпреки важната роля, която ДДС играе в публичните финанси", каза още политологът. 

"Аз към момента наистина не виждам основание, поне от публичната информация, с която разполагаме, защото ние не разполагаме като наблюдатели отвън с някаква вътрешна от партиите или от политическия елит информация, поне с публичната информация, с която разполагаме, няма основание за такъв тип смени, промени, рокади в последния момент в по-малко от 1 г. оставащо време до парламентарните избори. И тези парламентарни избори ще бъдат изключително важни и структуроопределящи въобще за България, защото ще покажат много ясно в каква тенденция ще се развива българското общество в порядъка на следващите 15-20 г. Дали такъв тип формати, които отричат като цяло досега направените избори за евроатлантическа интеграция ще наберат сила. Дали откровено популистки формации, които много могат да крещят, когато са извън парламента, но когато са вътре, няма как да се оправят с управлението, обаче ще наберат сила и ще бъдат широко представени. Всички тези неща са изключително важни. Защото виждаме около нас как се случват подобни неща, примерно периодът, в който СИРИЗА управлява в Гърция, на практика е изгубено време за Гърция. В изключително тежка ситуация и обстановка гърците изневериха на традиционния си избор от десетилетия между двете основни структуроопределящи партии в Гърция, които като цяло държаха Гърция в полето и на страната на демократичната политика", заяви Стойчев.

"Залитнаха към СИРИЗА, видяхте в какво фиаско се превърна като цяло управлението на Ципрас, за да се върнат отново в това традиционно русло. Така че, ако ние си позволим подобен експеримент с някакви екстравагантни партийни решения в тежки за целия свят времена, във времена, в които очевидно няма да върви нагоре световната икономика, което да тегли и нас по инерция, ще трябва някакви проактивни мерки да се правят, точно в такъв тип периоди на нас ни трябва предвидимост и стабилност, т.е. трябват ни познати лица, на които най-малкото им знаем, ако щете и номерата, но не нещо неочаквано, непредвидимо, което би могло да ни тласне в по-дълбоки кризисни води. Защото не е твърде отдавна 1996-1997 г., когато знаете от едни велики формули за управление и всякакви други неща в какво се превърна българската държава в резултат на краха на фискалната и на финансовата ни система. Това трябва да ни бъде

изключително важен урок

Защото това бяха пропуснати десетилетие и половина за няколко поколения. Имаме поколения от българското общество, които на практика са похабени благодарение на гениалните финансови решения на кабинета Виденов и други хора, които и в момента са в българската политика, и имат претенции за финансови решения. Така че с изключително внимание трябва да подходим и към политиците, ние гражданите когато правим своя избор, към следващите парламентарни избори , защото те ще ни решават не само нашия живот, и животът на нашите деца, и на техните деца, ако щете. Тъй като щем-не щем цикличността е и в политиката. Има периоди на възход, има периоди на падение. Въпросът е, когато тръгнат надолу нещата да имаме проактивно отношение, за да не си позволим да паднем по инерция твърде на дълбоко, а да се държим горе-долу над водата и да управляваме кризата, доколкото това е възможно. От тази гледна точка би било безотговорно, пак казвам, който и да било фактор – опозиционен, управляващ, извън опозиционен, граждански, да се опитва да дестабилизира страната с някакъв вид такива дребни сметки и печалби от порядъка на „ще вляза ли, няма ли да вляза, ще имам ли двама депутати, няма ли да имам двама депутати“ и да залага на карта бъдещето на целия ни народ в следващите десетилетия", посочи Стойчо Стойчев.