Бившият председател на стратегическия съвет към президента Александър Маринов споделя напълно тезата на държавния глава Румен Радев, че "проектът за промени в Конституцията на ПП/ДБ е юридически неграмотен и политически порочен". И обясни, че в обществото имало взрив на възмущение относно някои предложения, като това да бъде сменен националния празник от 3 март на 24 май.

Според политологът това "враждебно мнозинство" в Народното събрание нямало и да обърне внимание на проект за промени в Конституцията от страна на президентската институция и това бе аргументът му Румен Радев да не направи публична своята версия за промяна на Конституцията.

Припомняме, че Румен Радев обяви още по време на първия си мандат такава инициатива. Той проведе срещи с представители на институции, обяви и готов проект за промяна на Основния закон. До този момент обаче никой не го е виждал, а малко преди началото на втория си мандат Радев заяви, че би предложил проекта си само на стабилно и работещо Народно събрание.

Маринов посочи още, че продължава да се нагнетява напрежение срещу служебните правителства на президента. И заяви, че е редно редовната власт да бъде подложена на контрол от обществото.

"Плоско е обяснението, че президентът управлява еднолично. Привижда им се нещо", коментира стратегът на Радев.

Той не очаква да има ограничение на мандатност на кметовете в проекта за промени в Конституцията.

Припомняме, 2019 - 2020 г. бяха активни години за предложения за промени в Конституцията, когато в президентството започнаха консултации с такава заявка. Тогава ГЕРБ излязоха с предложения за промени на два пъти, но претърпяха фиаско в 44-то Народно събрание. След изборите на 4 април 2021 година лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов актуализира темата. В нея се включи и лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов със свои идеи.

От друга страна, идеите на "Има такъв народ", подложени на гласуване на референдума през 2016 г., както и изключените въпроси, също предполагат гласуване на промени в Основния закон. А ДПС също излязоха със собствен проект през 2022 година.

Това е една от основните теми и на 49-то Народно събрание, което сформира и специализирана комисия, около състава на която имаше немалко напрежение. Едва миналата седмица обаче тя проведе първото си заседание, а намерението е да се излезе с общ и единен проект.