В Прованс, Франция, се изгражда най-мащабният научен проект в света - Международният термоядрен експериментален С бюджет, надхвърлящ 27 милиарда долара, и участие на над 30 държави, той има за цел да възпроизведе процеса, който захранва Слънцето, и да превърне термоядрения синтез в нов, практически неизчерпаем и въглеродно неутрален източник на енергия.

 Термоядреният синтез обединява леки атомни ядра (обикновено водородни изотопи) в по-тежко ядро, освобождавайки огромни количества енергия. За разлика от деленето (fission), което генерира опасни отпадъци, синтезът оставя минимални следи и използва изобилни ресурси – деутерий от морската вода и литий.

ITER разчита на токамак – гигантска магнитна камера, в която плазма се нагрява до 150 милиона градуса. Там атомните ядра преодоляват естественото си отблъскване и се сливат, освобождавайки енергия, която може да бъде превърната в електричество.

Защо бизнесът следи

 ITER Въпреки че проектът няма да е готов преди 2035 г., индустриалният и финансовият свят следи развитието му с огромен интерес. Потенциалът на термоядрения синтез е революционен: Енергийна независимост – достъп до ресурс, който не зависи от изкопаеми горива и геополитически конфликти.
Нисък риск – използват се минимални количества гориво, което елиминира опасността от катастрофи като Чернобил или Фукушима. Огромен пазар – при успех термоядрените технологии могат да заместят голяма част от традиционната енергетика, което означава трилиони долари инвестиции и нови индустрии.

Предизвикателства и закъснения

Амбициозният график на ITER среща множество препятствия. От първоначално заложените 5 милиарда евро разходите вече са над 25 милиарда. Пандемията, технологични грешки и проблеми със свръхпрецизното инженерство забавиха старта на „първата плазма“. Въпреки това проектът продължава да се движи напред, адаптирайки срокове и задачи. Глобална колаборация в турбулентно време Участници като САЩ, ЕС, Китай, Русия и Индия продължават да работят заедно, въпреки геополитическите напрежения. Подобна 40-годишна ангажираност е рядко срещана и показва колко силен е общият интерес към бъдещето на чистата енергия. 

Частните компании и надпреварата за синтез

Докато ITER е флагманът на международното научно сътрудничество, в сянката му вече се разгръща истинска „златна треска“ от частни компании, подкрепени от рисков капитал и технологични гиганти. Инвестициите в стартиращи предприятия в областта на термоядрения синтез надхвърлиха 6 милиарда долара само за последните няколко години

Сред водещите играчи са:

 - Helion Energy (САЩ) – подкрепена от Сам Алтман (OpenAI), компанията обещава да достави първа комерсиална енергия от синтез още преди 2030 г.

- Commonwealth Fusion Systems (САЩ) – основана от учени от MIT, тя развива компактен токамак с нови високотемпературни свръхпроводници.

-Tokamak Energy (Великобритания) – работи върху сферичен дизайн на реактор, целящ по-ниска цена и по-бързо внедряване.

- TAE Technologies (САЩ) – използва различен подход с плазма от бор и водород, стремейки се към още по-безопасно и чисто решение.

- Големи корпорации като Google, Microsoft и Chevron също влизат в играта чрез инвестиции и партньорства.

Тази паралелна надпревара показва, че макар ITER да е гигантски проект, именно гъвкавите и агресивни стартъпи може да ускорят практическото внедряване на термоядрена енергия. За бизнеса това означава, че в следващите десетилетия ще се отвори нов енергиен пазар с мащаб, сравним само с интернет революцията.

Поглед към бъдещето

TER няма да реши климатичната криза до 2035 г., но поставя основите на енергийна революция. Ако технологията бъде овладяна, светът ще разполага с „изкуствено слънце“ – практически неизчерпаем и безопасен източник на енергия. Както подчертават самите участници: колкото по-дълго чакаме синтезът да стане реалност, толкова повече се нуждаем от него.