Студен душ за управляващите: БНБ влоши прогнозите си за икономическия растеж през 2026

БНБ влоши прогнозите си за икономическия растеж на България през годината и за ръста на цените.

Това се вижда от последното издание на "Макроикономическа прогноза", публикувано в петък. Данните в него са основани на макроикономическите показатели към 27 май. Към тази дата банката напомня, че ситуацията в Близкия изток е източник на голяма несигурност.

Заради подписаното на 17 юни предварително споразумение между САЩ и Иран за прекратяване на военните действия в Близкия изток оценката на рисковете пред прогнозата е актуализирана към 18 юни. Рисковете пред прогнозата конкретно за инфлацията са тя да се окаже по-ниска от очакваната сега.

В прогнозата си БНБ включва базов и негативни сценарии, а също и алтернативни - този път заради неизвестните около напрежението в Близкия изток.

Базисен сценарий за годината

Според базисния сценарий на прогнозата растежът на реалния БВП на България ще се забави повече от очакваното през април, инфлацията ще надскочи очакването тогава, а частното потребление ще се забави.
Основните фактори за ревизията в прогнозата за БВП и инфлацията са свързани с процесите във външната среда и най-вече с конфликта в Близкия изток, както и с постъпилите отчетни икономически данни за периода януари-април 2026 г.

Прогнозата на БНБ се основава и на допусканията на Европейската централна банка (ЕЦБ) за развитието на глобалната конюнктура и цените на основни стокови групи на международните пазари към 21 май 2026 г.

Според допусканията растежът на външното търсене за български стоки и услуги ще се забави до 2.1% през 2026 г., което е значително под средноисторическия темп на растеж и е под заложеното повишение в макроикономическата прогноза на БНБ от март 2026 г.

Растежът на реалния БВП ще се забави до 2.8% през 2026 г., което ще бъде частично компенсирано от износа, чието отрицателно влияние ще намалее.

Темпът на растеж на частното потребление ще се забави през втората половина на 2026 г. и през 2027 г. поради негативните ефекти от по-високата инфлация върху реалния разполагаем доход на домакинствата, но ще продължи да има основен принос за нарастването на икономическата активност през целия прогнозен хоризонт. Тъкмо вътрешното потребление от години е двигател на растежа на българската икономика и също фактор, подхранващ инфлацията.

Инвестициите на компаниите се очаква да нараснат слабо през годината и след това растежът им да се ускори.

Годишният растеж на депозитите се очаква да се забави, за което допринася и сравнението с високата база през 2025 г., когато този показател нарасна заради нуждата от превалутиране в евро.

Ръстът в кредитирането обаче се очаква да остане сравнително висок до 2028 г., но все пак ще се забавя.

Прогнозата за годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс, който ползват "Евростат" и всички европейски институции, е тя да се ускори до 5.9% в края на 2026 г., докато средногодишната инфлация се очаква да възлезе на 5.0%.

Определящ фактор за динамиката на потребителските цени през 2026 г. се очаква да бъде поскъпването на суровия петрол вследствие на войната в Близкия изток. Нарастването на разходите за труд на единица продукция и силното частно потребление ще продължат да действат като вътрешни за страната проинфлационни фактори.

Ако споразумението на САЩ и Иран устои

Ако подписаното на 17 юни 2026 г. предварително споразумение между САЩ и Иран за прекратяване на военните действия в Близкия изток се спазва устойчиво, БНБ очаква инфлацията да е по-ниска от прогнозата заради спада на енергийните цени. Възстановеното плаване през Ормузкия проток би ограничило косвените и вторичните ефекти върху останалите компоненти на хармонизираната инфлация.

Рисковете, свързани с външната среда, произтичат от възможността за по-силен растеж на световната търговия и външното търсене за български стоки и услуги, понижение на цените на суровините, както и намаляване на несигурността спрямо базисния сценарий. Същевременно по-слабо от очакваното нарастване на потребителските цени в страната би имало позитивен ефект върху покупателната способност на домакинствата и съответно би довело до по-висок растеж на частното потребление.

БНБ напомня, че рискове пред прогнозата й има и по линия на бюджета за годината, чийто проект министърът на финансите показа през седмицата и който бе силно критикуван от всички - и опозиционни партии, и икономисти.

Какво ще храни инфлацията

Прогнозата за инфлацията се основава на заложените технически допускания за международните цени на основните енергийни и селскостопански суровини, както и на прогнозираните степен и скорост на тяхното пренасяне върху крайните потребителски цени на храните и услугите.

Прогнозата за цените е базирана на информацията, налична към 21 май. В нея е заложено повишение на акцизната ставка за тютюневите изделия за периода 2026―2027 г. В допълнение е направено допускане за повишение на цените на ВиК услугите заради приетата от КЕВР и ВиК дружествата практика за индексация на цените на тези услуги с темпа на инфлацията, както и за повишение в цената на електроенергията от 1 юли.

За ускорението в инфлацията през 2026 г. най-голям принос се очаква да има групата на енергийните продукти, следвана от базисната инфлация. Факторите, които се очаква да окажат влияние върху динамиката на потребителските цени, са свързани най-вече с външната макроикономическа среда, като за международната цена на суровия петрол тип "Брент" допусканията са тя да нарасне с 34.8% средно за 2026 г. вследствие на конфликта в Близкия изток.

Същевременно вътрешната макроикономическа среда също се очаква да продължи да има проинфлационно влияние, като основни фактори за това са високите темпове на нарастване на частното потребление и на разходите за труд.

Базисната инфлация се очаква да се ускори до 4.0% средно за 2026 г. (при 2.9% през 2025 г.), като това ще се дължи предимно на групата на услугите. Инфлацията в групата на храните се очаква да възлезе на 5.4% средно за 2026 г. и да се ускори до 6.3% в края на годината.