Z-блогъри: Имперският вектор на руската държавност претърпя в Украйна най-съкрушителното поражение в цялата си история

Майкъл Наки, руски опозиционен журналист

Влошаването на ситуацията в Русия и в нейната армия се вижда с просто око. Но ние разполагаме не само с данни от обективния контрол, както се казва, а и с публикациите на Z-блогърите, които засега все още продължават да пишат в Telegram. Те вече почти не се притесняват от нищо. Пишат както за фактическото поражение във войната, така и за нейната безсмисленост, за липсата на нормално командване и за това, че Русия всъщност не е длъжна да воюва заради комплексите на Путин. Накратко – наблюдаваме тотална и открита дискредитация по всички направления. Нека се запознаем с нея.

Военният доброволец Тулинков публикува текст, озаглавен: „Защо помагам на руските въоръжени сили при положение, че кампанията вече е фактически загубена?“

Той започва така:

„Имперският вектор на руската държавност претърпя в Украйна най-съкрушителното поражение в цялата си история. Мащабът на духовния, идеологическия и физическия му крах засенчва последиците от Кримската, Руско-японската и Финландската война. Да, войната фактически е загубена. Победа в нея е невъзможна. Войната трябва спешно да бъде прекратена – още вчера и при всякакви практически условия.“

След такава диагноза човек би трябвало да направи поне един логичен извод.

Тулинков наистина прави извод, но той е следният: онези, които желаят поражението на руската армия, според него са „соеви либерали“ и преки врагове, работещи за разрушаването на държавата. А той самият продължава да помага на фронта, защото, по думите му, армията е последната преграда, която ни отделя от океана на инферналното зло.

Текстът завършва с твърдението, че в тази страна може да се вярва единствено на войника от руската армия.

Аз лично не бих го направил.

Започнах с Тулинков, защото той прави точно това, което през последните шест месеца направиха почти всички Z-блогъри. Те открито казват:

„Навсякъде има проблеми – на фронта, в тила, в икономиката.“

Но както винаги спират само една крачка пред правилния отговор.

Всеки от тях стига до въпроса кой носи отговорност за всичко това… и след това се обръща на 180 градуса.

Тоест подробно описват реалните проблеми, но е строго забранено да бъде назован истинският виновник.

Защото тогава могат да споделят съдбата на Иля Ремесло – човекът, който не само позна всички букви, но и произнесе цялата дума.

Да вземем например Анастасия Кошеварова.

При нея този обрат се вижда дори не между различни публикации, а между два съседни поста.

Първо тя пише за данъците.

Повишаването на данъците за предприемачите води до закриване на бизнеси или до преминаването им в сивата икономика. Данъчната политика не бива да бъде бухалка, с която държавата да изтръгва пари от хората. Федералната данъчна служба не трябва да се превръща в опричници.

От 1 януари беше увеличено данъчното бреме за бизнеса с годишен оборот над 20 милиона рубли.

До какво доведе това?

Фирмите се закриват, а там, където могат, всички преминават към разплащания в брой.

По същество тя е права.

От 1 януари прагът, над който предприятията по опростената система започват да плащат ДДС, беше намален от 60 на 20 милиона рубли. Освен това законът вече предвижда ново понижение – до 15 милиона през 2027 година и до 10 милиона през 2028 година.

Тоест държавата предварително е разписала как през следващите три години постепенно ще стигне и до още по-дребния бизнес, ако въобще е останало нещо от него.

Следващият ѝ пост, публикуван още същия ден, е отговор до украинския предприемач Макс Щилерман, който ден по-рано беше обещал през есента да изпита балистични ракети срещу Москва.

Кошеварова пише:

„Няма да избягам от Москва, Щилерман. Може и да загина, но няма да избягам. Аз съм рускиня. Разбираш ли? Ние неведнъж сме защитавали Москва, сами сме я изгаряли и сме отстъпвали. Но резултатът винаги е бил един и същ – тя като феникс се е възраждала от пепелта.

Знаеш ли какво е истинският руски дух? Това е духът, който прогони германците, прогони французите, прогони поляците и ще прогони и вас.“

Следват цитати за Пушкин, Ломоносов, Достоевски, Тургенев, загадъчната руска душа и историческата мисия на Русия да спасява света от злото.

Между публикацията за това как Федералната данъчна служба унищожава салоните за красота и тази за „руския дух“ са минали само няколко часа.

Тя успява да спомене болярите, които играят с врага заради личната си изгода.

Но така и не споменава кой точно е решил да намали прага за ДДС до 20 милиона рубли.

И, разбира се, не задава въпроса чия изключително „успешна“ операция за превземането на Киев за три дни доведе до това, че след четири години и половина „демилитаризация“ сега вече трябва да мисли как Москва може да бъде подпалена.

Към същата стена, но от другата страна, стига и Герман Садулаев.

Той анализира как федералната власт прехвърля върху регионите отговорности, които те по принцип не могат да носят.

Според него тази странна тенденция се е появила още по време на пандемията от COVID-19. Тогава федералната власт внезапно се дистанцира от проблема и делегира правомощията на регионите.

И сега се случва същото.

Първо губернаторите изведнъж се оказаха отговорни за работата на противовъздушната отбрана. След това всеки регион започна сам да регулира горивната криза, както намери за добре.

Между другото, държавата прехвърли противовъздушната отбрана и върху бизнеса.

В края на май на частните компании беше разрешено да закупуват зенитни артилерийски системи, радари и комплекси за радиоелектронна борба, а охранителите на стратегически обекти получиха право да използват бойно оръжие, за да се отбраняват срещу дронове.

Пета година от войната.

Ядрената държава е стигнала дотам, че охранителят на една нефтобаза вече сам трябва да си осигурява противовъздушната отбрана.

Садулаев стига до извода:

„Наблюдаваме своеобразна парализа и безсилие на централната власт. Няма как тя просто да се самоотстрани.“

След което добавя:

„Иначе у народа може да се създаде погрешното, разбира се, впечатление, че централната власт умее единствено успешно да фалшифицира изборни резултати и да раздава собственост, милиарди, земя, заводи и нефтени находища на няколко семейства, наричани бенефициенти. А когато възникне някакъв реален проблем, се оказва, че централната власт няма управленски ресурс, за да го реши.“

Но веднага след това прави рязък завой:

„Разбира се, това не е така. Нашата власт е много добра, много ефективна и се грижи за страната и народа.“

Най-честният текст напоследък, според мен, е написал Платон Беседин.

Той живее в Севастопол и успява да обясни защо всички виждат проблема, правилно го описват, но никой не произнася последната дума – името на виновника.

Преди няколко дни той написа:

„Ако опиша ситуацията в Севастопол и Крим, ще донесат ли думите ми утеха? Ще пробият ли стената на лъжата? Не. Те само окончателно ще осъдят мен и моето семейство.“

Контекстът е съвсем конкретен.

От началото на лятото полуостровът живее в режим на извънредна ситуация. Наскоро вече разказвах каква катастрофа се развива в Крим.

Беседин продължава:

Един човек вече година се опитва да организира доброволчески отряди за охрана на обществения ред.

Без резултат.

Друг няколко години настоява да бъдат организирани курсове по тактическа медицина.

Без резултат.

Трети предлага проект за защита от дронове.

Отново без резултат.

По думите му:

„На никого не му пука за нас – за малките хора, които трябва мълчаливо да страдат и да умират. Всяка инициатива е смазана. Всяка мисъл е задушена. Унищожена е всяка проява на енергия и желание за действие. Култивираха се единствено мълчание и страх.“

После той изброява всичко, което лично е правил през последните години:

„Стоях по блокпостовете. Карах хуманитарна помощ. Седях в окопите. Събирах тонове мазут. Работех в червените зони. Разнасях лекарства.“

След което задава въпроса:

„В какво се превърнах? За своя град и за своето отечество аз не просто не съм нужен – аз вече съм вреден. Аз съм градският луд, когото трябва да накарат да млъкне.“

Човек, който четири години е работил в подкрепа на тази война, публично обяснява, че в собствената си страна вече е враг.

Макар че, ако сме точни, Крим е украинска територия. Но според собствените му думи той се е превърнал във враг най-вече за своите.

И виновникът отново не е назован.

Но поне честно е обяснено защо.

Защото за това се влиза в затвора.

Следват „Двата майора“, които използват същия похват, но стигат до различен извод.

Те публикуват текст със заглавие:

„Защо беше необходима 1937 година?“

Анализът им е интересен.

Дават следния пример:

„Трябва спешно да бъде защитен някакъв път от атаки с дронове. Най-лесното решение е да извадят няколко наборници от съседните окопи, да им дадат автомати без необходимото оборудване, гордо да ги нарекат пост за въздушно наблюдение, да направят десет такива поста и после да докладват: 'Пътят е защитен.' Проверка почти няма как да се направи. Оборудване не е предвидено по щат. Окопите изглеждат добре. Такъв командир дори заслужава награда.“

Изводът им е:

„Докато за нас е по-важен красивият доклад, че пътят е защитен, а не реалната защита на пътя, сериозно подобрение едва ли може да се очаква.“

След което правят следващото заключение:

„1937 година е била необходима, за да бъдат такива хора съдени незабавно, а не чрез дълги юридически процедури.“

Всъщност те правилно описват системата на фалшивите отчети, но предлагат именно онова решение, което някога е създало тази система.

Историята очевидно не им е силната страна.

През 1937 година хора са били разстрелвани включително за неизпълнение на плановете. Именно тогава масовото фалшифициране на отчетите се превръща в норма.

И което е още по-интересно – само няколко реда по-рано самите „Двата майора“ вече са обяснили защо разстрелите няма да помогнат.

Защото ръководните кадри не са подбирани сред най-компетентните и най-способните, а сред най-покорните и най-преданите.