Световният климат навлиза в критична фаза, в която природни цикли и човешко влияние започват да се наслагват с безпрецедентна сила. Учените предупреждават, че следващият силен Ел Ниньо може да не бъде просто временно явление, а повратна точка, която да тласне планетата към трайно по-високи температури.

Според анализ, публикуван от Inside Climate News, Тихият океан в момента се намира в състояние на затопляне, което може да прерасне в мощен Ел Ниньо през следващите 12 до 18 месеца. Това е топлата фаза на естествен климатичен цикъл, който оказва глобално влияние върху валежите, бурите и температурите.

В свят, вече затоплен от парникови газове, подобно събитие може да има необратими последици. Климатичните модели показват, че дори умерено силен Ел Ниньо може да повиши средната глобална температура до около 1.7°C над прединдустриалните нива.

Това е значително над прага от 1.5°C – граница, призната от науката и международните споразумения като критична за избягване на най-тежките климатични сценарии. Според климатолога James Hansen, веднъж преминат, този праг може да не бъде лесно „върнат назад“, дори след отслабването на Ел Ниньо.

Ел Ниньо е част от сложна океанско-атмосферна система, която действа като своеобразен „вентил“ за топлината, натрупана в океаните. Огромни количества топла вода от западната част на Тихия океан – регион между Австралия и Индонезия – се придвижват на изток и освобождават топлина в атмосферата.

Този процес променя глобалните климатични модели: пренасочва ветровете на висока надморска височина, повишава температурите, води до избелване на коралови рифове и нарушава морските екосистеми. В същото време причинява екстремни валежи и наводнения в едни региони и засилени суши и горски пожари в други.

През 2015 г. подобен процес помогна за преминаването на границата от 1°C глобално затопляне, а през 2024 г. – най-горещата година в историята – ефектът на Ел Ниньо отново беше ключов фактор.

„Супер Ел Ниньо“

Най-голямото безпокойство идва от т.нар. „супер Ел Ниньо“ – изключително силни събития, които не просто влияят на времето, а могат да променят самата климатична система.

Изследване, цитирано от Inside Climate News, показва, че такива събития могат да предизвикат „климатични режимни промени“ – резки и дълготрайни трансформации в температурите, валежите и сушите.

В историята са регистрирани само три подобни случая – през 1982–83, 1997–98 и 2015–16 г. Всеки от тях е довел до сериозни последствия: морски горещи вълни, масово избелване на корали и загиване на морски видове – от морски звезди до птици и бозайници.

Тези ефекти не изчезват с края на събитието. В много случаи те продължават години, а понякога променят регионалния климат за десетилетия.

Уязвимите точки на планетата

Учените идентифицират няколко „горещи точки“, където подобни промени са най-вероятни – централната част на Северния Тих океан, югоизточния Индийски океан, югозападния Тих океан и Мексиканския залив.

На сушата ефектите също са значителни. Промени във влагата на почвите са наблюдавани в Амазония, Централна Азия, Австралия и дори в части от Гренландия. Тези изменения засягат директно селското стопанство, като излагат културите на продължителен стрес от суша и високи температури.

Дългосрочен риск

Ключовият проблем е, че Ел Ниньо може да превърне краткотрайния климатичен шок в дългосрочна нестабилност. Ако почвената влага остане под нормата в продължение на години, това води до натрупващи се загуби в селското стопанство и до риск за водната сигурност.

Този ефект се засилва от глобалното затопляне. Според учените, двете явления могат да се „заключат“ в порочен цикъл – по-топъл климат усилва Ел Ниньо, а по-силният Ел Ниньо допълнително ускорява затоплянето.

Проблемът не е само в самото явление, а в готовността на обществата да се адаптират. Доклад на Програмата на ООН за околната среда показва, че финансирането за климатична адаптация остава далеч под необходимото – около 26 милиарда долара годишно, при нужди от над 300 милиарда до 2035 г.

Това означава, че светът навлиза в период, в който климатът вече не е стабилна основа, а променлива система с все по-резки колебания – от суши до наводнения, от горещи вълни до необичайни бури.

Експертите предупреждават, че адаптацията вече не може да бъде реактивна. Тя трябва да бъде стратегическа и дългосрочна – с преосмисляне на инфраструктурата, земеделието и градската среда.

Защото следващият силен Ел Ниньо може да не бъде просто още един епизод от климатичната история, а моментът, в който планетата преминава в нова, по-гореща и по-нестабилна фаза.