Раннохристиянският светец Евпъл служил като архидякон в град Катания на о. Сицилия. По времето на страшното гонение при император Диоклетиан било строго забранено християните да държат вкъщи свещени книги. Св. Евпъл учел и наставлявал християните. Заради проповедите си бил подложен на глад, жажда и мъчения, а след това - обезглавен.

Светите му мощи сега се намират в Тривино край Неапол.

Църквата почита днес и света мъченица девица Сузана. 

По време на царуването на императорите Диоклетиан и Максимиан в Рим живеел презвитерът Гавиний, роден брат на римския папа Гай (папа от 283 г. до 22 април 296 г). Презвитерът Гавиний имал дъщеря на име Сузана. Той я възпитал в истински християнски дух и й дал добро светско образование.

Сузана се отличавала с ум и телесна красота, която била превъзхождана от духовната й красота. Тя с цялото си сърце обичала Господа Исус Христос.

Когато чул за красотата на Сузана, Диоклетиан поискал да я направи жена на своя Максимиан. Диоклетиан изпратил при Гавиний знатен мъж - своя братовчед Клавдий, да поговори с него да даде дъщеря си Сузана за съпруга на неговия син Максимиан. 

Тя отказала и била затворена под стража. 

След петдесет и пет дни, Диоклетиан заповядал на съпругата си да вземе при себе си Сузана, за да я склони да се ожени за сина му. Когато водели Сузана при царицата, последната веднага й се поклонила - тя почитала в Сузана Христовата благодат и целомъдрието. След това света Сузана също паднала пред царицата на земята, но тя ласкаво я вдигнала с думите: За теб се радва нашият Спасител Христос. 

Диоклетиан, след дълго чакане, изпратил за царицата и я попитал: Съгласи ли се Сузана на брак със сина ми? Склони ли към любовта на Максимиан? Аз не забелязвам в Сузана и следа от такива мисли и намерение, които дават възможност да се мисли, че някой може по някакъв начин да я принуди към това, отговорила царицата.

Диоклетиан силно се разгневил и дал позволение на сина си Максимиан да опозори Сузана и да извърши над нея гнусно насилие, но не в двореца - нека да я отведе в дома на баща й и там да я обезчести, покорявайки се на своята срамна похот.

Когато света Сузана била доведена в дома си от две жени, тя паднала на земята в стаята си и тук с ридание и плач се молела на своя Избавител Христос за помощ. Максимиан влязъл тихо в стаята, където се молела света Сузана, и видял над нея ангел Божий. Максимиан силно се уплашил. Той не се осмелил да се приближи до света Сузана, а бързо се върнал в двореца, където разказал всичко на баща си.

Диоклетиан изпратил един от своите приближени - Куртий, да разузнае какво прави Сузана в дома си. Но и Куртий, щом влязъл в дома, веднага почуствал силен страх и в ужас побягнал при царя.

Тогава той заповядал на Македоний - ревностен езичник, известен със своята жестокост - да отиде при Сузана и да я принуди не само чрез заплахи, но и с мъчения към идолопоклонство.

Македоний отишъл при света Сузана, носейки със себе си малък златен идол, изобразяващ бога Дий. Той го показал на светата и й заповядал да му се поклони. Света Сузана духнала върху идола с думите: Господи мой, Христе Иисусе, нека очите ми да не виждат дяволското оръдие.

И веднага идолът, който се намирал в ръката на Македоний, станал невидим, сякаш някой го дръпнал. Тогава влязъл слугата на Македоний и докладвал, че идолът е изхвърлен от дома на пътя. Македоний силно се разгневил и разкъсал дрехите на света Сузана и започнал да я бие безжалостно с пръчки. 

Македоний доложил на царя за неизменното и твърдо стоене на Сузана във вярата и как е поругала идола. Царят заповядал да бъде убита в дома с меч и главата на Христовата невеста била отсечена.

Когато узнала за убийството на света Сузана, царицата взела през нощта честното тяло на светата мъченица и събрала кръвта й, пролята на земята, в покривалото на главата си. Тя обвила тялото на мъченицата с платно, напоено с аромати, и го положила в гробницата на свети Александър, където били погребани много мъченици, а кръвта й, събрана в покривалото, поставила в сребърен ковчег, който скрила в стаята си, където обикновено тайно се молела и денем, и нощем.