На 13 март 1913 г. българските воини обезсмъртиха една от най-славните битки в историята ни – превземането на Одринската крепост. 

С прозорлива тактика на съчетание от артилерийски огън и пехота, бързина и храброст българската армия завзема Одрин. А градът по това време има славата на непревземаем - една от най-силните крепости в Източна Европа и стратегическа точка по пътя към сърцето на Османската империя - Цариград.

След поражението си в Руско-турската война през 1878 г. Османската империя е лишена от отбранителните си линии - река Дунава и Стара планина, и търси начин да защити Цариград. 

Затова тя обновява Одринска крепост, където преминават най-добрите пътища към имперската столица. 

Българската войска решава да обсади важната крепост Одрин в началото на октомври 1912 г., когато Балканската война вече е започнала. Обсадата е упорита - в продължение на цели пет месеца. 

На 11 март 1913 г. започва стремителна атака на българските войски, които засипват с 10-часов артилерийски огън крепостта. 

На следния ден от зори пехотата настъпва към крепостта. Същата вечер продължава силния артилерийски обстрел, след който частите щурмуват. 

След 8-часовата атака сутринта на 13 март, комендантът на Одринската крепост Шукри паша се отказват от съпротива и се предава заедно с гарнизона си от 60 000 човека.

Пашата предава сабята си на главнокомандващия Втора българска армия ген. Никола Иванов, а над града вече се веят българските знамена. След няколко дена Н.В. Цар Фердинанд и войската ни преминават триумфално през Одрин.

Героите от българската армия удивляват целия свят със своето постижение.

В Балканската война Българската армия въвежда новости в развитието на военното изкуство. Те са полезни в започналата две години по-късно Първа световна война, когато армиите на големите държави ги прилагат успешно и ги усъвършенстват в своята практика.

Термини като огневи вал, заградителен огън и самолетни бомбардировки завинаги влизат в учебниците по военно дело, благодарение на гения на българския военен.