Том Флетчър, Моаззам Малик и лорд Марк Седуил, UCL Policy lab

Балансът на геополитическата сила се променя заедно с икономическата сила. Гравитацията на световната икономика се премества към Изтока, движена от растежа в Китай, Индия и Югоизточна Азия. Съставът на световното население също се променя. До 2040 г. все по-голяма част от населението на света в трудоспособна възраст ще живее в Африка и Южна Азия. Преминаваме от свят на относително стабилни блокове през Студената война и ръководения от САЩ еднополюсен свят към по-мултиполярен световен ред. Този нов световен ред ще е по-малко предсказуем, по-несигурен и фрагментиран.

Трудно е да си представим, че светът ще бъде доминиран от една-единствена политическа и ценностна система. Историята не е приключила след Студената война, както Франсис Фукуяма предсказваше. Мнозинството от държавите по света са решени да останат необвързани и трудно биха били принудени да влезнат в съюзи. Западните ценности и господството на международното право се оспорват от държави с различни политически и ценностни системи - не само авторитарни но и добре установени "демокрации". Докато основаващият се на правила международен ред запазва широка привлекателност, международният пейзаж ще се характеризира с

временни съюзи, чийто фундамент ще бъдат национални и регионални интереси.

Днес Обединеното кралство несъмнено има по-малко политическо и икономическо влияние, отколкото непосредствено след Втората световна война. Тази тенденция вероятно ще продължи, като се има предвид простата аритметика на демографията и сложния икономически растеж.

Дори когато международният ред се променя, човечеството е изправено пред редица потенциално екзистенциални транснационални предизвикателства. Те включват изменение на климата, конфликти и несигурност, пандемии, безотговорното използване на технологиите и изкуствения интелект и глобална икономическа система, която според мнозина е несправедлива, но също така неефективна и разточителна. Прогресът спрямо целите за устойчиво развитие, определени за 2030 г., е в застой, вследствие на множество кризи. Старите политически модели се борят да осигурят решения на проблеми, произтичащи от все по-голямата взаимосвързаност между националните държави.

Днес Обединеното кралство се намира

в променена роля като средна по големина, островна държава.

Докато в миналото бяхме склонни да се сравняваме с Франция и Германия, бъдещето ни има повече общо със страни като Япония и европейски държави като Норвегия и Швейцария, чиито икономики са тясно свързани с основните им икономически съседи.

Като се има предвид високата степен на "отвореност", Обединеното кралство и сигурността му са тясно обвързани с икономическите и социалните отношения с други държави. Средно големите държави често разчитат повече на търговията, тъй като обикновено имат ограничени вътрешни пазари и критични ресурси (напр. енергия и храни). Следователно търговията представлява много по-голям дял от цялостната ни икономика, отколкото по-населени страни като САЩ, Китай, Индия и др. Великобритания също така е необичайна за размерите си страна, съчетавайки висока вътрешна миграция с висока емиграция и значителна международна диаспора което отразява тенденциите, наблюдавани в други англоговорящи островни държави, като Ирландия и Нова Зеландия.

Докато станат ясни дългосрочните глобални тенденции, Обединеното кралство може да избере как да реагира в сътрудничество със своите партньори. Трябва да приемем ролята си в променящия се свят и да мислим за последиците от това как Обединеното кралство е управлявано, за нашия национален наратив и идентичност. Ние продължаваме да имаме значително влияние като член на НАТО и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН; като шеста световна икономика, финансов и технологичен хъб. Благодарение на своите университети, спорт и творчески индустрии, Великобритания продължава да разполага със значителна мека сила. Изборът, който предстои да направи Обединеното кралство ще определи бъдещето, просперитета и сигурността на британския народ. /БГНЕС