Акиндин, Пигасий и Анемподист били придворни на персийския цар Сапор II (310-381 г.). Те изповядвали тайно християнството и когато царят започва гонения срещу християните, му донасят за тях. Изправени на съд пред царя, Светите мъченици безстрашно изповядали вярата си в Светата Троица. Царят заповядал да бъдат бити с камшици. Два пъти сменяли уморените палачи, а Светите мъченици не издали ни звук, ни стон. Царят не издържал на напрежението и изгубил съзнание. Всички го мислели за умрял, но светците се обърнали с молба към бога и царят дошъл на себе си. Сапор обвинил светците в магьосничество и заповядал да ги обесят над огън, за да се задушат от дима. Молитвите на светците угасили огъня, въжетата, с които били вързани – се развързали. Когато царят ги попитал как се е случило това, Светите мъченици му разказали за Христос, творящ такива чудеса. Заслепен от гняв, царят започнал да хули името Господне. Тогава светците се провикнали: 

- Да бъдат безмълвни твоите уста.
 
И царят онемял. Обезумял от страх и гняв, той се опитал чрез жестове да заповяда да отведат Светите мъченици в затвора. Подчинените му не могли да го разберат и той започнал да беснее: разкъсал си мантията, скубал си косите, биел се по лицето. Свети Акиндин го пожалил и в името на Господа му върнал гласа. Но и този път царят обяснил това с магьосничество и продължил да мъчи светците. Вързали ги на желязна решетка и запалили под тях огън. Светците започнали да се молят. Изведнъж завалял дъжд и изгасил огъня. Виждайки чудесата, извършени след молитвите на Светите мъченици, много хора повярвали в Христа и изповядали вярата си. Светците прославили Бога и призовали вярващите да приемат кръщението от дъжда, изпратен им.

Единият от палачите – Афтоний, публично поискал прошка от Светите мъченици за причинените им страдания и мъжествено се врекъл в името на Христа. 

Велможата Елпидифор и майката на царя също изповядали вяра в Единния Истинния Бог. Царят, виждайки как се множат християните, и как Светите мъченици Акиндин, Пигасий, Анемподист укрепват християнската вяра, обявил на народа, че на Светите мъченици Акиндин, Пигасий, Анемподист, Емпидист и с тях Елпидифор ще им бъдат отрязани главите, но телата им могат да бъдат взети от християните за погребение. Когато водели Светите мъченици извън градските стени към мястото за наказание, съпровождала ги огромна тълпа, прославяща името на Христа.

По заповед на царя войници унищожили всички християни - около седем хиляди, участващи в процесията. Заедно с другите бил убит и Елпидифор. Акиндин, Пигасий, Анемподист, заедно с майката на царя, били изгорени на следващия ден. Християни, тайно промъкнали се през нощта към мястото на наказанието на светците, намерили неповредените от огъня тела и с чест ги погребали.