17 юни

Тия трима братя били родом от Персия и били възпитани от майка си в християнска вяра. По онова време - в ІV век - имало вече твърде много християни в Персия. Персийският цар изпратил тримата братя при император Юлиан да водят с него преговори за мир. Юлиан, макар на младост да изповядвал християнската вяра, по-късно се отрекъл от нея и ревностно изпълнявал всички езически обреди. Той извършвал някакво тържество в чест на боговете, когато пристигнали при него персийските пратеници. Те, разбира се, не поискали да вземат участие в това тържество и по заповед на Юлиан били затворени в тъмница.

На другия ден императорът ги повикал и ги убеждавал да се отрекат от християнството. Но те твърдо изповядвали вярата си и били предадени на жестоки изтезания. Тримата братя изтърпели страданията мъжествено, като призовавали името Божие, и най-после по повеля на Юлиан, били посечени с меч. Когато ги посекли, станало силно земетресение. Земята се разтворила и приела в себе си телата на св. мъченици, та да не могат враговете да ги изгорят, както бил заповядал императорът. Не след много земята изхвърлила телата на мъчениците, за да могат християните да ги намерят и по християнски да ги погребат. Над техните мощи се извършвали много чудеса и много езичници, като видели чудесата, се обърнали в християнската вяра.

Когато персийският цар чул, как безчовечно Юлиан предал на смърт неговите пратеници, отправил войска срещу него. И Юлиан тръгнал срещу персийското царство, уверен в своята победа, но бил напълно разбит и сам позорно загинал за тържество на християните.

След 30 години от смъртта на св. мъченици Мануил, Савел и Исмаил император Теодосий Велики построил в Цариград храм на тяхно име.

Преподобномъченик Онуфрий е български светец, мъченик за християнската вяра.

В някои църковни календари Св. Онуфрий Габровски фигурира под първото му монашеско име Св. Манасий Габровски.

Родил се е в Габрово от благочестиви и знатни родители. (Баща му, Дечо, по-късно приел монашество под името Даниил в Хилендарския манастир в Атон). На детето при Светото кръщение било дадено името Матей. Когато бил вече на 17 години, веднъж родителите му го наказали за някакво немирство, и той лекомислено заявил в присъствието на турци, че ще приеме мохамеданската вяра. В подобни случаи турците веднага извършвали над далия такова обещание обреда на мохамеданското обрезание. За да не станело това, родителите му най-вероятно го изпратили в Троянския манастир "Успение Богородично". Запазило се е предание, че преподобномъченик Онуфрий тук е започнал монашеския си живот и е приел монашеско подстрижение с името Манасий.

Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, където бил ръкоположен за дякон. По-късно той напуска Хилендар и отишъл в Предтеченския скит при тамошния духовник Никифор с молба - да го подготви мъченически подвиг. В продължение на четири месеца той се подготвял усилено под ръководството на Никифор. След като старецът Никифор го подготвил за предстоящия мъченически подвиг, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос.

На о. Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, докато в петък - деня на Христовите страдания - се явил, облечен в турски дрехи пред съдията, открито похулил Мохамед и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го да се извини, но той категорично отказал. Хвърлили го в тъмница, мъчили го и в същия ден го осъдили на смърт. На 4 януари 1818 г. на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му заедно с пролятата кръв, за да не могат християните да вземат за свое благоволение никаква частица-светиня от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът отговорил, че се нарича Матей и е от Велико Търново. По този начин той искал да запази Света гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците. Гърците от Атон скоро подир мъченическата му смърт го канонизирали и съставили житие и служба в негова чест.