На 2 април 2026 г. Светият синод на Българската православна църква разгледа постъпилите жалби срещу решението за низвержение без отлъчване от Църквата на иконом Иван Янков Иванов от 11 февруари 2026 г. и ги определи като неоснователни. На основание член 188, алинея 1 от Устава на БПЦ – БП жалбите са препратени по компетентност към Сливенския митрополит и Сливенския епархийски съвет в качеството им на първоинстанционен духовен съд. Това става ясно от сайта на Синода.

Случаят е свързан с наложеното през февруари 2026 г. наказание, при което свещеникът е лишен от сан, но не е отлъчен от Църквата. Повод за санкцията стават въведени от него практики, които не са одобрени от църковното ръководство, включително служене на съвременен български език вместо на църковнославянски (старобългарския език-б.р.).

Решението предизвика сериозен обществен отзвук, особено в Сливен, където част от миряните открито застанаха в негова защита. Енориаши организираха подписка с искане наказанието да бъде преразгледано, като посочиха, че благодарение на него службата е станала по-разбираема и по-близка до хората. Други вярващи заявиха, че именно заради този подход са започнали редовно да посещават храма, тъй като за първи път разбират смисъла на молитвите.

В социалните мрежи също се появиха множество позиции в негова подкрепа, в които той е определян като духовник, успял да върне интереса на младите към църквата. Някои миряни дори изразиха готовност да го последват, ако бъде окончателно отстранен, което показва силна лична и духовна връзка между него и общността.

Случаят излиза извън рамките на вътрешноцърковен спор и поставя по-широк въпрос за начина, по който църквата общува със съвременните вярващи и доколко е възможен баланс между традицията и разбирането.