Както винаги, се убеждаваме за пореден път колко наивни и романтични сме били по време на Перестройката. Струваше ни се - и ние го повтаряхме, това бе общо положение, - че народът е разочарован от комунизма, че се извършва мирна революция. А се оказа, че напразно сме мислили, че сме победили комунизма. Не го победихме.
Това казва в интервю за „Радио Свобода“, публикувано от Портал Култура, беларуската писателка Светлана Алексиевич по повод на войната на Русия срещу Украйна, която е носител на Нобеловата награда за литература за 2015 година.
Разбира се, тази война, която битуваше в нашите представи, дори и в моите, и с която се занимавах толкова години, всички тези 40 години, беше войната от миналото. Но не може да се каже, че е абсолютно ясно къде е справедливостта и къде - несправедливостта. Защото Сталин също беше фашист, но въпреки това нашите бащи защитаваха Родината. А сега това зло, което няма каквито и да е човешки идеи.
В човешки план на война също трябва да се убива - и това е нечовешка работа. Но все пак се оправдаваш, че защитаваш земята си - това се случва с украинците днес. Те казват: беларуси, не идвайте тук, ние не искаме да ви убиваме. Никой не иска да убива.
Идеите, които внушават на руските войници, на руското население - тези идеи са дори по-страшни от оная натуралност на войната, за която много съм слушала, много съм се опитвала да разбера това зло в човека. И сега това зло през XXI век, то, разбира се, е по-страшно. Защото виждаш човек, който седи в хубава кола, наскоро разговарях с един руснак в Берлин, в хубав костюм а такава омраза се появи у него, щом заговорихме за Украйна. Това е много по-страшно от нещата, които са ми разказвали за Втората световна война, казва Светлана Алексиевич.
Още от Свят
Румъния избира президент
Кандидатите за президентския пост са 13
Британският министър Пат Макфадън: Русия е агресивна и безразсъдна в киберпространството
Кремъл е дал на „неофициални хактивисти“ картбланш за безнаказаност
Конференцията по климата: ООН одобри 300 млрд. долара за бедните страни
Споразумението от Баку увеличава сумата, която развитите страни трябва да предоставят - сега тя е не по-малко от 300 милиарда долара годишно до 2035 г.