Днес сутринта Русия обяви официално, че в предложенията за сигурност към Вашингтон е поискала НАТО да изтегли всичките си сили от България, Румъния и други бивши комунистически държави в Източна Европа, присъединили се към алианса след 1997 г. Външното министерство на страната подчерта по този начин твърдата позиция на Москва преди преговорите по сигурността със САЩ в Женева.

Последвалата мигновена реакция от българска страна привлече вниманието на световните медии.

„Файненшъл Таймс“ цитира думите на външния министър на Русия Сергей Лавров, че исканията на Русия включват "изтегляне на чуждестранните сили, оборудване и въоръжение и предприемане на други стъпки за връщане към състоянието от 1997 г.", преди НАТО да започне да приема бивши страни от Варшавския договор“.

Медията обръща внимание на бързата реакция на българския премиер Кирил Петков, опълчил се на Лавров.

"България е суверенна държава, която отдавна е направила своя избор, ставайки член на НАТО", цитира думите му ФТ пред парламента. "Като такива ние сами решаваме как да организираме отбраната на страната си в координация с нашите партньори".

А от румънска страна обявиха исканията за „неприемливи“.

В сряда Макрон заяви, че Франция е готова да изпрати войски в Румъния, ако НАТО реши да засили присъствието си там. Членовете на НАТО обсъждат разполагането на войски в Черноморския регион в рамките на мисиите си за "засилено присъствие", подобни на тези в Полша и балтийските държави след анексирането на Крим от Русия през 2014 г.

Путин обеща неуточнен "военно-технически отговор", ако Западът не се съгласи с руските проектопредложения в областта на сигурността, уточнява ФТ.

Агенция „Франс прес“ също отрази искането на Русия и последвалите реакции, припомняйки , че „България има споразумение със САЩ за разполагане на до 5000 военнослужещи на ротационен принцип“.

„Бойните групи на НАТО разполагат с общо около 5000 военнослужещи в Прибалтика и Полша. Алиансът също така обмисля дали да засили присъствието си около Черно море, например в Румъния и България, с подобно разполагане“, пише АФП.

Руската „Москоу Таймс“ отрази изявлението на Русия, съобщавайки, че Вашингтон е отхвърлил исканията на Москва като "несъстоятелни".

Медията цитира изявлението на Румъния, че присъствието на НАТО в съюзническите държави е "чисто отбранителна реакция на все по-агресивното поведение на Русия в източните съседни страни, което в момента се засилва въпреки опитите на НАТО да започне конструктивен диалог".

Българският министър-председател е цитиран от МТ, че „договорът за НАТО не предвижда държави-членки от втора категория, за които колективната отбрана да се прилага избирателно или в ограничен обхват".

"Призоваваме Руската федерация да продължи да участва в конструктивен диалог за деескалация на напрежението", каза още Петков, цитиран от МТ.

„Бившите съюзници от Варшавския договор, ръководени от СССР, се присъединиха към НАТО през 2004 г. и понастоящем имат споразумения за разполагане на около 6000 американски военнослужещи на тяхна територия на ротационен принцип“, пише МТ. „В допълнение към изтеглянето на силите на НАТО от България и Румъния, Русия иска НАТО да гарантира, че няма да има нови военни бази в бившите съветски републики, и да не допуска нови членове, включително Украйна. В изявлението си от петък руското външно министерство обвини и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че "безцеремонно оказва натиск" върху необвързаните Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО пред лицето на евентуалното нахлуване на Русия в Украйна“.

Бързата реакция на българското правителство отрази и Ройтерс, припомняйки, че „България, един от най-близките съюзници на Москва по време на Студената война, се присъедини към НАТО през 2004 г.“

Дипломатическият сблъсък привлече вниманието и на азиатския регион, като китайската „China Global Television Network“ припомня, че България, и Румъния преди това са били част от ръководения от Съветския съюз Варшавски договор, създаден, за да съперничи на НАТО в годините на Студената война.

Медията цитира и някои западни критици, призоваващи НАТО да прекрати политиката си на отворени врати, заявявайки, че западният военен съюз е "твърде голям и твърде провокативен" за собственото си добро и поради това е "неподходящ" за Европа през 21-ви век.

Цитиран е Майкъл Кимейдж, професор по история в Католическия университет в Америка, който казва: „Прекратяването на политиката на отворени врати, колкото и да е трудно за изпълнение, и преосмислянето на архитектурата на сигурността в Централна и Източна Европа не би било отстъпка пред Путин. Напротив, това е необходимо, за да може най-успешният алианс на ХХ век да издържи и да просперира през ХХI век", съобщава БГНЕС