Димитър Попов

Протестите в страната бяха резюмирани съвсем точно от Ройтерс, където се появи информация за събитията в България. В нея пише следното:

„ Хиляди излязоха на протест срещу първия бюджет в евро на страната, която трябва да приеме единната валута от 1 януари 2026…Близо половината от българите се противопоставят на приемането на еврото, опасявайки се от по високи цени, висока инфлация и загуба на суверенитет…“

В тези две изречения ясно е посочено как по света възприемат тези протести у нас – като протести срещу еврото. Последиците са, че в световния новинарски обмен България ще бъде представена не като силен нов член на еврозоната, а като страна, която насила е принудена от корумпираните си лидери да приеме новата валута, въпреки съпротивата на своя народ. Тъкмо този наратив налага в последните години Русия и нейния официален говорител в България Румен Радев.

Организаторите на протеста отлично са осъзнавали как ще бъдат изтълкувани техните протести от световните медии в момент, когато приемането на еврото ще стане буквално след дни. Освен това са били наясно, че искането на оставка на това правителство ще бъде изтълкувано от европейските лидери като опит за 

саботиране на българското членство в еврозоната

 и като знак, че в страната има обединена опозиция, която е готова да направи геополитически завой на изток, към Русия.

Въпреки това сценарият беше разигран до неговия логичен край – обединената опозиция в лицето на ППДБ, Румен Радев, Възраждане, МЕЧ, Величие изкара хората на улицата и гласно оповести, че ще иска предсрочни избори и нова дестабилизация на България в първите месеци от приемането на новата единна валута. 

Проблемът е за младите хора, които тепърва ще осъзнават, че техните протести не работят за бъдещето на децата им, а за чужди интереси. Те излязоха на площадите със съвсем различни намерения, естествено – да искат по-европейска България. На практика обаче участваха в съвсем различен сценарий, очевидно написан в Кремъл – за изолиране на страната в ЕС и за нейното връщане обратно под руски контрол. 

За разлика от протестиращите, лидерите на ППДБ нямат никакъв проблем със ситуацията и отлично разбират последиците от своите действия. Затова е крайно време те да бъдат публично дефинирани като безотговорни политически, които във всеки важен за страната момент се съюзяват с проруските партии и участват във всякакъв сценарий, написан в Кремъл и изпълняван от руския резидент Румен Радев. 

Какво следва?

Доколкото стана ясно, правителството изтегли бюджета, както иска обединената опозиция. Това означава, че следващата година ще бъдем с тазгодишния бюджет и доходите няма да бъдат вдигнати, както се предвиждаше. Под въпрос остава и увеличаването на разходите за отбрана, което беше предвидено в оттегления бюджет. Това е

 отличен резултат за Русия,

 която протестираше срещу увеличаването на парите за отбрана у нас.

Що се отнася до предсрочните избори, те се очакваха заедно с президентските догодина. Голямото нетърпение на проруските сили обаче ще ги измести още през пролетта, което е по-лошият сценарий за страната. Този сценарий отново обслужва руските интереси, тъй като новата, още неродена партия на Румен Радев, ще има шанс да се появи на политическата сцена, и то акуширана от президента.

Още когато това правителство беше създадено, се знаеше, че то е слабо, сглобено набързо и има краткосрочна цел – да вкара страната в еврозоната и да предотврати въртележката на предсрочните избори. Сега тази въртележка се завърта отново с напълно непредвидими последици. 

В страната е натрупано социално напрежение, 

което поставя въпроса дали каквото и да е правителство може да контролира събитията в бъдеще. Неуправляема държава – това е най- кошмарния сценарий в нашия регион, защото предполага само един изход – диктатура.