11 Ноември, 2025

Световни учени дискутират в София предизвикателствата в творчеството на известния семиотик Цветан Тодоров

Световни учени дискутират в София предизвикателствата в творчеството на известния семиотик Цветан Тодоров

Цветан Тодоров

Организираната Международна конференция е 23-то издание на Научния форум „Софийски диалози“

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“ и  Дом на науките за човека и обществото организират на 27 и 28 ноември т.г. международна конференция, посветена на известния френски философ и семиотик от български произход Цветан Тодоров, който ни напусна преди две години.

Завещал ни многостранно и обемно творчество, подканващо ни към нов прочит, събитието е отдаване на почит към един проникновен мислител на съвременността, но не като възпоменателна среща, а като дискусия върху предизвикателствата на интелектуалното наследство на Тодоров. Как той беше екзистенциално свързан с две култури – българската и френската, какви негови уроци трябва да запомним или да забравим.

Надсловът на форума е: 

ЦВЕТАН ТОДОРОВ: ОТ КОЕ МЯСТО ГОВОРИ L’HOMME DÉPAYSÉ?

Провежда се под научното ръководство на Ивайло Знеполски и Александър Кьосев в новата конферентна зала, Ректорат на СУ. И се осъществява с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ при Философски факултет на СУ и Френския институт в България.

Работни езици: български и френски. Осигурен е симултанен превод.

Конференцията е 23-то издание на Научния форум „Софийски диалози“, който представи във формата на лично участие едни от най-влиятелните мислители на съвременността пред българската академическа общност и широка публика. Специален гост този път е изтъкнатият френски философ и общественик Люк Фери*. В рамките на гостуването си, на 26 ноември, сряда, в Аулата на Софийския университет той получи титлата Доктор хонорис кауза на Софийския университет.

Участници в конференцията тази година са известни изследователи от Франция, Италия, Белгия, Великобритания и България.

Ето пълната програма на конференцията: 

27 ноември 2019
9.30 - 10.00
Ивайло Знеполски, Александър Кьосев
Встъпителни думи 

Първи тематичен кръг: водещ Стоян Атанасов
ГЛОБАЛНИ ВИЗИИ: МОРАЛНИЯТ ИНДИВИДУАЛИЗЪМ И УНИВЕРСАЛИЗМЪТ НА ИДЕОЛОГИЯТА НА ХУМАНИЗМА

10.00 - 10.30
Люк Фери 
Крехкото щастие според Цветан Тодоров

10.30 - 11.00
Ивайло Знеполски
Дебатът за универсалното и идеологията на хуманизма при Цветан Тодоров

11.00 – 11.30
Дискусия

Кафе пауза
11.30 – 12.00

12.00 – 12.30
Никола Паничи
Тодоров и хуманистичният облог. Случаят Монтен

12.30 – 13.00
Боян Манчев
Хуманисти, още едно усилие, или страстта на хуманизма  -  Сартр, Тодоров

13.00 - 13.30
Дискусия

13.30 - 15.00
Обедна почивка

Втори тематичен кръг: водещ Стефано Лазарин
«НИЕ» И «ДРУГИТЕ»  -  ЗАЛОЗИ НА АВТОБИОГРАФИЗМА

15.00 -15.30
Александър Кьосев
Азът между «ние» и «другите». Тодоров за национализма, расизма и екзотизма

15.30 - 16.00
Боян Знеполски
Цветан Тодоров: от самотата на емиграцията до самотата на социалната съпротива

16.00 - 16.30
Дискусия

16.30.17.00
Кафе пауза

Стоян Атанасов
17.00 -  17.30
За автопортретното в портретите на Цветан Тодоров

17.30-18.00
Катрин Портвен
Един живот, едно творчество: отклонения, пребивавания, обратен път. Автобиографичното мислене на Цветан Тодоров

18.00-18.30
Дискусия

28 ноември 2019
Трети тематичен кръг: 
СТРУКТУРАЛИЗМЪТ И ОТВЪД НЕГО. Водещ Александър Кьосев

9.30 - 10.00 
Филип Стоилов
От литературното изследване до загрижеността за литературата. Цветан Тодоров и въпросът за литературата

10.00 - 10.30
Карин Збинден
Тодоров и Бахтин в диалог

10.30 - 11.00
Дискусия

11.00 - 11.30
Кафе пауза

11.30 - 12.00
Миглена Николчина
Чий е Кафка. Теоретичните и политическите залози и едно недоразумение. Станислав Лем срещу Цветан Тодоров

12.00 - 12.30
Богдана Паскалева
Фантастичното като утопия. Интелектуална идентичност без място

12.30 - 13.00
Дискусия 

13.00 - 14.30
Обедна почивка

Четвърти тематичен кръг
РЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНЕ НА ЛИТЕРАТУРАТА КАТО ХУМАНИТАРНО ПОЗНАНИЕ. Водещ Андреа Ланца

14.30 - 15.00
Стефано Лазарин
Цветан Тодоров, романът. Литературата и литературните източници в почерка на изследователя 

15.00 - 15-30
Дарин Тенев
Наративните трансформации на Цветан Тодоров и въпросът за литературните модалности

15.30 - 16.00
Дискусия

16.00 - 16.30
Кафе пауза

16.30 - 17.00
Жана Дамянова
В търсене на смисъла: Цветан Тодоров и художниците

17.00 - 17.30
Лариса Ботнари
Триумфът на писателят. Еволюция на литературното мислене и писане на Цветан Тодоров

17.30 - 18.00
Дискусия

Закриване на конференцията

*Проф. Люк Фери  е френски философ, политолог, есеист и общественик, преподавател по философия и бивш министър на младежта, образованието и науката във Франция. Приносът му в хуманистичната философия го нарежда сред големите мислители на съвременността. Той е представител на т. нар. светски хуманизъм и критик на транс-хуманистичните технологични утопии. Автор е на над 30 книги, преведени в над 25 страни. Сред влиятелните му книги, преведени на български език, са „Да се научим да живеем“ и „Красивата история на философията“.

  
Сподели:

Коментари (0)

Джуд Лоу е Путин в „Магьосникът от Кремъл“: Филмът за генезиса на властта, който разкрива тайните на Кремъл

Джуд Лоу е Путин в „Магьосникът от Кремъл“: Филмът за генезиса на властта, който разкрива тайните на Кремъл

Първи трейлър на „Магьосникът от Кремъл“ разкрива Джуд Лоу като младия Владимир Путин. Филмът разказва генезиса на властта му през очите на политическия стратег Вадим Баранов, вдъхновен от Владислав Сурков, и показва влиянието на олигарсите, медийните манипулации и хаоса в постсъветска Русия.

Откритие край Ахтопол е напът да преобърне представите за историята на региона

Откритие край Ахтопол е напът да преобърне представите за историята на региона

Археолози са попаднали на уникална църква и са намерили над 200 интересни артефакта от различни периоди, сред които и мощите на Агатополския митрополит, а най-старите са от 3-ти век

„Паметните знаци за Битката при Варна“: Варненската изложба е за борбата на народите през 1444 г.

„Паметните знаци за Битката при Варна“: Варненската изложба е за борбата на народите през 1444 г.

За първи път разкриват в експозиция хронологията и любопитната събитийност около изграждането и поставянето на паметни знаци, увековечили спомена за състоялата се през 1444 г. битка на народите