"Дезинформацията е само един от инструментите, които се използват в хибридната война. Войната винаги е била хибридна, но в огромната част от случаите воюващите страни са разчитали на военната сила, а другите инструменти са играли допълваща роля. С масираното навлизане на информационните и комуникационни технологии, както и на масови медии това се променя. Войната в Украйна го показа в значителна степен. А конфликтът между Хамас и Израел ни дава изключителен пример как военният инструмент има подчинена роля. Основната цел и на двете страни е как да действат така, че да повлияят максимално в свой интерес на общественото мнение в своите страни, на международното обществено мнение, на възприятията и взимането на решения от всички играчи и заинтересовани страни в този конфликт.“

Това каза министърът на отбраната Тодор Тагарев днес, 7 ноември, на откриването на конференцията "Технологии срещу дезинформацията“, организирана от четири организации, разработващи решения в това направление - института GATE към СУ "Св. Климент Охридски“, " Ontotext“, "Identrics“ и "Sensika“, предаде "Фокус". Основната цел на конференцията е да се отправи поглед към информационната война в дигиталното пространство, стъпвайки на последните открития на водещи експерти в сектора.

"Ефектите на дезинформацията са много по-сериозни върху начина, по който изграждаме своята отбрана. Голяма част от времето и ресурса ни отделяме, за да противодействаме на дезинформационни кампании“, каза министър Тагарев. Като пример той отбеляза проблемите, свързани с окомплектоването на армията. Сред причините той посочи демографския фактор, Ковид, който също изигра соята роля. "През последната година бяхме свидетели на още по-рязко свиване на интереса към военната служба. Тази година срещу нас беше проведена много мощна дезинформационна кампания, под мотото "Сега ще пратят армията да воюва в Украйна“. Какъв беше ефектът? В сравнение с 2022 г. тази година имаме с 35% по-малко кандидати за НВУ и реално имаме 45% по-малко курсанти в първи курс. Местата, които се попълниха са 22%. Това е много пряк ефект на дезинформационните кампании срещу националната сигурност и срещу отбраната в частност. Тези кампании се водят и от сили вътре в нашето общество. Така че искаме, или не искаме, няма как да не обръщаме внимание на този проблем“, заяви министърът на отбраната.

"Страни, които не могат икономически и технологично да се конкурират със Запада, намират решение за промотиране на своите интереси чрез дезинформация и пропаганда в информационното пространство. Основният начин, който ние виждаме към момента, за да се справим с тези кампании и пропагандата, са стратегическите комуникации“, заяви министър Тагарев. "Министерството на отбраната не разполага със санкциониращи инструменти или правомощия. Затова е нужен отговор на държавно равнище, който все още предстои да намерим. В Министерството на отбраната правим, каквото е възможно. Аз разчитам на Информационния център на Министерството на отбраната да работи координирано с други звена в системата на отбраната, но там да бъде създаден някакъв, макар и скромен капацитет“, отбеляза той. По думите му, на държавно ниво Министерството на външните работи и Съветът по сигурност към Министерския съвет имат роля в контактите с български и международни партньори по тези въпроси. "Но това са едва първи крачки, които се правят. Преди около два месеца България се присъедини към Центъра за противодействие на хибридни заплахи в Хелзинки, откъдето планираме да прехвърлим ноу-хау“, посочи министърът на отбраната.

В заключение той отбеляза, че от работата на конференцията очаква не само изнасянето на данни за дезинформационни кампании, насочени срещу някого или нещо, а обсъждането на технологични решения за проследяване на източниците на тези кампании и на тяхното взаимодействие с други кампании, както и за извършване на оценка на ефектите, за да се планира противодействието.