Наскоро публикувани лични дневници от пътуванията на Алберт Айнщайн разкриват расистките и ксенофобски възгледи на гениалния учен, съобщава Би Би Си (BBC). Написани между октомври 1922 г. и март 1923 г., Айнщайн си води дневници по време на пътуванията си в Азия и Близкия изток. В тях той прави негативни обобщения, като например нарича китайците „усърдни, мръсни, тъпи хора“.

Алберт Айнщайн пътува от Испания до Близкия Изток и от Шри Ланка, наричана тогава Цейлон, до Китай и Япония. Той описва пристигането си в Порт Саид в Египет, когато се изправя пред „Левантинци на всеки нюанс ... сякаш са изхвърлени обгорени от ада“, които дошли на борда на кораба, за да продават стоките си.

Прочутия физик описва и времето, прекарано в Коломбо, Цейлон, пишейки за народа: „Те живеят в голяма мръсотия и значителна воня на земята, правят малко и се нуждаят от малко“.

Най-сразяващите си коментари обаче Айнщайн прави за китайците. Той описва китайските деца като „бездуховни и тъпи“ и казва: „Жалко, ако тези китайци заменят всички останали раси“.

В други свои записки той нарича Китай „особена племенна нация“ и „по-скоро автомати, отколкото хора“, преди да заяви, че има „малка разлика“ между китайските мъже и жени и се чуди как мъжете са „неспособни да се защитят“ от женското „фатално привличане“. По-късно в живота си физикът се променя и се застъпва за гражданските права в САЩ, наричайки расизма „болест на белите хора“.Прочут като блестящ учен и хуманист, Алберт Айнщайн емигрира в САЩ през 1933 г. след възхода на Адолф Хитлер и нацистката партия в Германия. Еврейският учен описва расизма като „болест на белите хора“ в своя реч от 1946 г. в университета в Пенсилвания.

Айнщайн е вече световно известен физик, когато американската разузнавателна служба ФБР отваря тайно досие за него, пише „Нешънъл Джиографик“ (National Geographic). Айнщайн и съпругата му Елза току-що са се преместили в САЩ от родната си Германия и Алберт е силно ангажиран със социалните въпроси на времето, публично обявявайки се срещу расизма и национализма.

До смъртта на Айнщайн на 18 април 1955 г., досието на ФБР за великия учен вече е 1427 страници.
Директорът на разузнавателната агенция Джей Едгар Хувър е бил много подозрителен относно активността на Айнщайн; човекът най-вероятно е комунист, според Хувър, и определено е „изключително радикален“.

Самият учен най-вероятно би се изсмял на тези епитети, ако знаеше за тях; той е чувал и доста по-лоши неща за себе си у дома от нацистите. Той изобщо не се е плашил от властите. „Безсмисленото уважение към властта е най-големият враг на истината“, обявява той през 1901 г.

Именитият физик протестира срещу расизма. През 1937 г., когато на афро-американската певица Мариан Андерсън й е отказана хотелска стая в новия дом на Айнщайн – Принстън, Ню Джърси, той и съпругата му Елза я канят в дома си – началото на едно доживотно приятелство. Освен това Айнщайн се сприятелява и с афро-американския певец Пол Робсън, който е отлъчен, защото е комунист. През 1946 г. ученият обявява, че сегрегацията е „болест на белите хора“.

След 1933 г. възходът на Хитлер принуждава Айнщайн да приеме, че чистият пацифизъм вече не е реалистичен. През август 1939 г., опасявайки се, че германски физици вече се надпреварват да експлоатират новооткрития феномен на ядреното делене, Айнщайн подписва писмо до американския президент Франклин Рузвелт, предупреждавайки, че „елементът уран може да се превърне в един нов и важен източник на енергия“ – т.е. бомба. Отговорът на Рузвелт е проектът „Манхатън“: катастрофална програма за разработване на атомна бомба преди Хитлер да я направи.

Айнщайн не участва в проекта, но през пролетта на 1945 г. той пише ново писмо, призовавайки президента да се срещне с учените от проекта „Манхатън“, които били обезпокоени от бързането да се завърши бомбата и да бъде използвана, въпреки че Германия е била близо до поражението и очевидно се е отказала от урана.

Рузвелт умира на 12 април преди да успее да прочете писмото и когато Айнщайн научава през   август, че ядрена бомба е била детонирана над Хирошима, той може само да прошепне: „О, Боже мой“. През останалата част от живота си Алберт Айнщайн става неуморен застъпник за привеждането на ядрените оръжия под някаква форма на международен контрол. В ядрената епоха, заявява той, войната е станала форма на лудост.