Тънките сметки на Ердоган срещу разширяването на НАТО

Райнер Херман, ФАЦ, Дойче Веле

Турция реши засега да блокира началото на присъединителните преговори с Финландия и Швеция за членство в НАТО. Вместо да прояви солидарност и да оправдае доверието на съюзниците в момент, в който съществуването на държави в Европа е застрашено, турският президент се дели от съдбовната отбранителна общност. Ердоган се държи така, защото разбира, че това му върши работа на няколко фронта.

От една страна действията му са продиктувани от външнополитически съображения. Един от мотивите би могъл да бъде да се покаже на Русия, от която Турция е по-зависима от повечето европейски страни, че Анкара поне затруднява разширяването на НАТО. А друг мотив би могъл да бъде в рамките на пазарлък с Америка да се получат отстъпки за доставката на изтребителя F-16, което обаче заплашва да се превърне в бумеранг.

От друга страна заплахите на Ердоган са предназначени и за турската публика. Индикациите за това, че турският президент може да насрочи нови избори, стават все повече. Той използва разширяването на НАТО, за да се представи като силен световен лидер пред избирателите, измъчвани от икономическата криза. Освен това си осигурява поддръжката на държавния апарат, който се мобилизира от ПКК и нейната сродна сирийска организация YPG повече, отколкото от всичко друго. Ердоган, който очевидно предпочита агресивното поведение пред намирането на елегантно решение на въпроса, очевидно не разбира, че така проиграва международното доверие.