От Българската търговско-промишлена палата се обявиха за балансиран бюджет с разходи не повече от 35% от брутния вътрешен продукт

Българска търговско-промишлена палата се включи в диалога с правителството и синдикатите за промяна на параметрите на първоначално внесения в НС закон за държавния бюджет за 2026 г. Целта беше в началото на 2026 г. да има приет и действащ бюджет на страната, което да помогне на работодателите по-прецизно да планират своята дейност за следващата година, съобщават от БТПП.

Настоящата политическа обстановка постави въпросът евентуално за приемане на удължителен закон и преразглеждането отново на параметрите на проекта на държавен бюджет за 2026 г. Удължителният закон не е новост за българската икономика и няма съществено да повлияе върху икономическата среда.

Този закон има един важен показател – а именно – допуска държавните институции да разходват средства до размера на получаваните приходи, което е принципна позиция на БТПП при обсъждането на всеки проект на държавен бюджет до сега. По този начин няма да се допусне да се правят разходи на база необосновано завишени приходи.

Българска търговско-промишлена палата винаги е отстоявала виждането за приемане на балансирани бюджети и преразпределителна роля на държавата през бюджета не повече от 35% от БВП. Липсата на механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, който да отговаря на изискванията международните актове и който да не представлява една автоматична формула на 50% от средната заплата – също е съществен недостатък при изготването на държавния бюджет за 2026 г.

Въпреки че в България действаше редовно правитество, в проекта на бюджет за 2026 г. не бяха заложени никакви съществени реформи на публичния сектор. В тази насока следващото управляващо мнозинство следва да фокусира своето внимание и да редуцира незаетите 5500 щатни бройки в държавната администрация.

Заплащането на осигуровки от страна на държавните служители също следва да бъде разгледано при обсъждането на промени в проекта на държавен бюджет, тъй като тази политика създава неравнопоставеност с частния сектор.

Не очакваме сътресения в икономиката. В началото на следващата година ще започнат да се реализират позитивите от въвеждането на еврото.

Бизнесът има нужда от стабилност и предвидимост, както и от реформи, които да доближат нашата страна към следващата важна цел – а именно – приемането на България за член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.