Следваща голяма трансатлантическа търговска борба е на път да избухне. Преговарящите от Брюксел и Вашингтон вече се опитват да я неутрализират като разрешат петгодишен спор за стоманата и алуминия. Решението датира от времето на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, който наложи мита върху европейския внос. САЩ и ЕС разполагат със срок до октомври, за да постигнат споразумение, но все още са толкова далеч един от друг, че европейските служители вече се опасяват, че шансовете за споразумение са малки.

Без сделка двете страни могат да наложат отново търговски мита на стойност милиарди долари върху стоките си - потенциално разпростиращи се далеч отвъд стоманата, за да засегнат продукти като френски вина, американски ром, водка и дънки.

Въпреки че преговарящите от САЩ все още се надяват, че споразумение може да бъде постигнато навреме, политическите последици от провала за президента Джо Байдън ще бъдат сериозни, като американският износ бъде засегнат точно преди потенциалната му битка за преизбиране през 2024 г. В по-широк план, нов срив в търговските отношения между Европа и САЩ би оказал допълнителен натиск върху отношенията, които вече са подложени на напрежение заради пакета от зелени субсидии за американската индустрия, предложен от Байдън.

При положение че все по-настоятелният Китай заплашва да наруши доставките, а войната на Русия в Украйна затруднява световната търговия, последното нещо, от което се нуждае световната търговия, е нова криза между основните западни съюзници. Шестима служители на ЕС, информирани за разговорите, се опасяват, че ще се случи точно това.

"Началните позиции са твърде далеч", каза един от служителите, който поиска да остане анонимен. "Огромните отстъпки, които ще трябва да бъдат направени, са политически нереалистични в този срок."

Трансатлантическите разногласия са остатък от времето на Тръмп, който през 2018 г. наложи мита върху европейска стомана и износ на стойност 6,4 млрд. евро. Тарифите бяха особено чувствителна тема, тъй като Тръмп ги наложи от съображения за национална сигурност.

След като дойде на власт, Байдън се съгласи на временно замразяване, а не на пълно прекратяване на спора. Неговата цел беше преговарящите да работят съвместно за превръщането на производството на стомана в по-екологично и за борба със свръхкапацитета в световен мащаб. Неофициалната цел на САЩ е също така да се притисне дъмпингът на Пекин на китайската стомана, която се произвежда с много повече енергия от въглища.

Но ако до октомври не бъде сключено ново споразумение, съществува риск митата да се върнат. Срещата на върха между Байдън и лидерите на ЕС вече е насрочена за октомври, като е възможно да съвпадне с последния етап от преговорите по спора.

Китайски ястреби

Длъжностните лица в Брюксел смятат, че продължаващите преговори са поредният опит на САЩ да ги принудят да заемат по-твърда позиция спрямо Китай.

Дискусиите наскоро набраха скорост чрез размяната на концептуален документ на САЩ, а след това и на отговор от ЕС. Тези текстове показаха колко далеч са двете страни по ключови въпроси, казаха служителите.

Според предложението, видяно от „Политико“, Вашингтон иска да наложи мита върху вносните стоманени или алуминиеви продукти, които да се увеличават прогресивно в зависимост от това колко въглеродно интензивен е производственият процес. Страните, които се присъединят към споразумението, което ще бъде отворено за държави извън ЕС, ще се сблъскат с по-ниски тарифи или изобщо няма да ги получат в сравнение с тези, които не се присъединят.

Според служителите отговорът на ЕС - също видян от “Политико“ - не включва никаква форма на тарифи. Брюксел се опасява, че американският план за мита е в разрез с правилата на Световната търговска организация, което е забранено за ЕС.

Но високопоставен служител от администрацията на Байдън, който говори при условие на анонимност, заяви пред „Политико“, че митата не бива да бъдат изключени от дневния ред.

"Това е доста мощен инструмент за стимулиране на пазара както за намаляване на въглеродната интензивност, така и за възстановяване на условията на конкуренция, за да се противодейства на непазарните практики и излишния капацитет", каза американският служител. "Това, което се опитваме да разберем, е кои са причините, поради които ЕС има опасения относно структура от тарифен тип."

Карл Тачеле, заместник-генерален директор на Европейската асоциация на производителите на стомана Eurofer, заяви: "В момента се работи по въпроса за митата: Не видяхме никаква реална амбиция или визия за използване на това като възможност за справяне с излишния капацитет или декарбонизацията. Така че това може да доведе само до сблъсък на мнения."

Американците не го виждат по този начин.

"САЩ и ЕС споделят ангажимента да се справят с двойната заплаха от непазарния свръхкапацитет и климатичната криза, а администрацията на Байдън се ангажира да разработи рамка с високи амбиции, която да постигне тези цели за нашите работници и тези критични индустрии", заяви Адам Ходж, говорител на Службата на търговския представител на САЩ.

Но висшият служител на администрацията на Байдън твърди, че предложението на ЕС не е достатъчно амбициозно. В него се правят "корекции по периферията", без да се атакува "основният проблем", който двете страни се съгласиха да решат при сключването на примирието.

"Нашата загриженост по отношение на документа на ЕС е, че той не променя реално динамиката на търговията", каза американският служител. "Ако искаме да променим посоката на въздействие на непазарния свръхкапацитет върху пазарните икономики като САЩ и ЕС, както и наистина да помислим как можем да използваме търговията като инструмент за стимулиране на декарбонизацията, трябва да изготвим нещо различно и по-амбициозно", добави служителят.

Няколко официални лица заявиха, че Вашингтон също така иска да бъде освободен от граничния данък върху въглеродните емисии на ЕС, който налага данък върху някои вносни стоки, за да се гарантира, че европейските предприятия не са подбивани от по-евтини продукти, произведени в държави с по-слаби екологични правила.

Подобно освобождаване за САЩ е още един проблем за Брюксел. Говорител на Европейската комисия заяви, че освобождаването на САЩ от данъка върху въглеродните емисии би представлявало нарушение на правилата на СТО и "не може да се сравнява с" мерките на САЩ за стоманата и алуминия.

Друго европейско опасение е, че САЩ няма да се откажат от възможността да наложат отново мита на ЕС, въпреки че СТО ги заклейми като незаконни. При Тръмп Брюксел твърдеше, че само пълното оттегляне на митата би удовлетворило ЕС, твърдейки, че митата са незаконен шамар в лицето на съюзник.

Високопоставеният американски служител заяви, че използването на националната сигурност за оправдаване на митата - аргумент, който със сигурност ще предизвика съпротива в Брюксел - "не е било част от разговора ни с ЕС досега". Но концептуалният документ на администрацията на Байдън не е бил написан с оглед на спазването на изискванията на СТО, добави служителят.

Зона на сближаване

Сега Брюксел и Вашингтон преговарят за намиране на зона на сближаване.

"Двете страни изхождат от две различни позиции по този въпрос", каза един от европейските служители, като същевременно подчерта, че "има взаимен интерес да се намери решение".

Други са по-песимистично настроени.

Така или иначе, на заден план се оформя план Б. Няколко от европейските длъжностни лица подчертаха, че ЕС и САЩ могат да спечелят повече време и чрез удължаване на сегашното прекратяване на спора. "Крайният срок винаги е гъвкав", заяви Ури Дадуш, базиран във Вашингтон сътрудник на мозъчния тръст "Брюгел". "И двете страни лесно могат да се споразумеят за удължаване." /БГНЕС