Светослав Пинтев

 Големи снимки на Тодор Живков с кубинския лидер Фидел Кастро, който изумено си гледа часовника, на Тато с младия костюмиран Наим Сюлейманоглу и др. смаяха рано тази сутрин минувачите по Моста на влюбените до НДК, където се провежда българското председателство на Съвета на ЕС. Има и фотос на първия държавен и партиен ръководител от 10 ноември 1989 г., когато е свален.

„Мероприятието вероятно е във връзка с 1 май, да се похвалим със славното си социалистическо минало“, пошегува се възрастен мъж.

После са снимките на масовите антикомунистически протести , на бушуващата през 90-те България. 
Не липсват исторически кадри на лидерите на тройната коалиция - Симеон Сакскобурготски, Сергей Станишев, Ахмед Доган, такива на царя-премиер с генерал Бойко Борисов в парадна униформа, на Румен Радев и Росен Плевнелиев в момента на предаването на властта.

 Оказа се, че се касае за експозиция на фестивала "Фотофабрика", а именно изложба, наредена по случай 120 годишнината от създаването на Българска телеграфна агенция /БТА/

Озаглавена е  „Образите помнят вместо нас“ 

Тя съдържа 58 кадъра, курирани от Георги Лозанов, които са представени на открито на Моста на влюбените зад НДК до 13 май, а след това до 30 юни на оградите на две столични училища - 120 ОУ „Г. С. Раковски” и НМУ„Л. Пипков”.

Кураторът Георги Лозанов казва: „Изложбата е представителна за най-големия фотографски архив у нас – този на Българската телеграфна агенция. Той съхранява образната летопис на всичко по-важно, случило се в страната от 50-те години на миналия век до днес. Но водещият принцип на селекцията не е събитиен, а залага на професионалното майсторство, търси своебразната естетика на агитационната фотожурналистика. Следва отдалечаването от прилежната регистрация по посока на театрализация на историята, на снимането ѝ като спектакъл. Следи превръщането на историята на общността в човешки истории, в нечие преживяване, жест, поглед… Интересува се от фотографиите като авторско постижение, независимо от техния обект.Неочаквано обаче изложбата някак „от самосебе си” получи и ясен тематичен фокус – комунизмът и падането му. И това е разбираемо, тъй като след Освобожданието от Османската империя освобождението от Съветската е единственото безспорно щастливо събитие в живота на нацията. То промени не само (и не толкова) държавата и всекидневието, колкото хоризонта на мисленето. Включително и в образи. 

“Болестта на Нейно Царско Височество Княгиня Клементина се е влошавила и състоянието ѝ дава повод на голямо безпокойство.” Така започва първият информационен бюлетин на БТА. Написан е на ръка от Оскар Искендер преди 120 години. За разпространението му сред абонатите на агенцията се грижел единственият му сътрудник. Срещу 10 лева жадните за новини от Европа, Балканите и България получавали ръчно изписаните бюлетини, пише агенцията.
Няколко години по-късно в работата на БТА се въвежда печатницата и новините вече се появяват на специални бланки в по-голям тираж по няколко пъти на ден, като основни абонати са държавните институции и вестниците. За много кратко време БТА се превръща в институция, без която животът в страната буксува.
В Агенцията се обособяват няколко отделения, които се занимават по различни направления – следи се международният печат и от него се подбират новини, важни за България; издават се бюлетини за вътрешните дела, които биват превеждани на френски и разпращани до чуждестранните партньори; има и прослушвателна Радиослужба, която следи новините в развитие.
Първият фотограф в БТА е назначен през 1940 г., а 12 години по-късно се създава и самостоятелната агенция “Пресфото”. 1972 пък е годината, в която Стефан Тихов получава наградата на Worldpressphoto за своя фотография за БТА.

И тази година Фотофабрика открива ново експозиционно пространство: в Гарнизонното стрелбище (до хотел Хилтън) на 15 май ще бъде открита документалната изложба

«Краят на Пражката пролет» като част от закъснялото ни извинение за онези 33 български танка участвали в този абсолютно срамен момент от европейската история преди 50 години.
Фестивалът Фотофабрика ще продължи до август, като освен акцент върху български автори, програмата му включва и проекти на световнопризнати имена във фотографията като знаковата фигура в съвременатта фотография Пиер Гонор, както и работи на един от пионерите на в портретната фотография Феликс Надар, фоторазкази за мечти, хора, държави и случки, документално кино, станалият традиционен фотомаратон за любители-фотографи