В историята на Уилям Шекспир винаги е имало повече въпроси, отколкото отговори. Липсата на писма, ръкописи, дори последователно изписване на собственото му име, превръщат биографията му в истинска загадка. Но ново откритие на университетски изследователи от Бристол може да преобърне едно от най-големите мистерии около семейството на великия драматург.

Всичко започва през 1757 г., когато зидар открива в гредите на къщата на Шекспир в Стратфорд-на-Ейвън скрит пергамент. Документът, подписан с „J. Shakespeare“, дълго време се приписва на бащата на поета – Джон Шекспир. Той съдържа откъси от рядък италиански религиозен трактат „Последната воля и завещание на душата“ и показва ясно католическо вероизповедание – рисковано изповедание в протестантска Англия от XVI век.

Десетилетия наред историците спорят дали документът е истински или фалшификат. Някои твърдят, че е невъзможно Джон Шекспир, протестант до смъртта си през 1601 г., да е негов автор.

Ученият Матю Стигъл от Университета в Бристол преглежда дигитализирани архиви от библиотеки в цял свят и доказва, че текстът е написан след смъртта на бащата. Това изключва Джон като автор. Остава само една възможност: другият „J. Shakespeare“ – Джоан, по-малко известната сестра на Уилям.

Тя живее цели 30 години след смъртта на брат си, остава в семейния дом и отглежда четири деца. Доскоро нейното име фигурира едва в седем документа. Ако изследването е вярно, именно тя е скритият автор на мистериозния католически документ.

Символика и нов смисъл
Изследователите сравняват Джоан с образа от есето на Вирджиния Улф „Сестрата на Шекспир“, където писателката си представя какво би било, ако геният имал сестра, обречена никога да не може да пише или да бъде публикувана. Сега се оказва, че такава сестра наистина е съществувала – и дори е оставила писмено свидетелство.

Мистерията около Шекспир
Откритието хвърля нова светлина върху семейство Шекспир, за което отдавна се знае, че е имало католически симпатии в протестантска Англия. Скриваният религиозен живот на близките на Уилям се вписва в образа му на мълчалив и тайнствен човек, избягвал шумната публичност.

Ако Джоан е авторът на документа, това не само връща нейното име в историята, но и допълнително засилва мистерията около самия Шекспир – геният, за когото липсват доказателства, че някога е държал перо, и същевременно човекът, променил английския език завинаги.