"Тръгнало е някакво гигантско свлачище - лепкаво, с дразнещо бавна скорост. А аз пък си търся мястото спрямо него." 

Така режисьорът Теди Москов описва ставащото в страната в интервю за българската редакция на Дойче веле.

"Колебая се дали да застана зад или пред свлачището. Това да си отпред те прави гъвкав и оцеляващ. А това да си отзад те превръща в някакво самоуверено, аналитично, надменно и научно наблюдаващо процесите същество.
Сигурен съм в едно - не съм и няма да бъда вътре в свлачището, макар и косвено да съм участвал в създаването му с "малокултурната" си дейност." - пояснява той.

Режисьорът отказва да коментира пряко днешните протести в интервюто си пред Ивайло Нойзи Цветков:
"Помня, когато близо половин век у нас нямаше никакви протести. За такъв един "специфичен" период въпросите ти, а и отговорите ми ще са по-любопитни."

Същевременно Теди Москов прави лаконичен коментар за "дигиталната българска революция": 

"За мен тази революция не е дигитална, а "джигитална". Нямам, нито искам да имам общ език с цифровите хора. Нека те да си измерват нивото на река Дунав в сантиметри и да не ми се мотаят пред очите."