„Живеем във фиктивна държава. Общество без лустрация е измислено. Ние все още не знаем кой кой е. Дали тези, които се плюят през деня, вечер не пият заедно и не се радват на една и съща стрийптизьорка“. Това каза режисьорът Теди Москов пред БТВ.
Плуваме в гаден цинизъм, вината у нас винаги е размита“, категоричен е маестрото на абсурда, който изказа съболезнованията си за родителите на убитото от открития кабел момче в София.
Москов обаче не определя себе си като бунтар, а „само“ като подигравчия на тоталитаризма. Не би помислил за актуална версия на прочутото си шоу „Улицата“, защото стари манджи не му се притоплят.
„Живея само с миналото – с настоящето си изкарвам хляба, бъдещето не ме интересува. В миналото имах възможността да разруша някои табута, да променя правила. Каквото ми е било дадено, съм го „разлял“ към другите“, сподели още Москов преди премиерата на поредния си спектакъл. На 25 февруари публиката за първи път ще гледа в Малък градски театър „Зад канала“ „Шекспирин по време на пандемия“. Той се пошегува, че по време на репетициите е докарал до прединфарктно състояние шефката на общинската трупа Бина Харалампиева, но има тапия, че е луд и може да прави каквото си иска – тоест да спре „Шекспирина“ и да замине нанякъде.
Но пък вече е готов с моноспектакъла за съпругата си Мая Новоселска, чиято премиера ще бъде през май. В типичния си стил Теди обясни и усмивката на лицето си: „Винаги тероризирам жена си вкъщи, а когато работим заедно – двойно повече. И това ме зарежда".
Още от Арт Фактор
Гърция откри в контейнер за боклук древни статуетки, върна ги на Египет
Артефактите бяха предадени на египетския посланик в Атина от министърът на културата Лина Мендони като „акт на уважение“ към принципа за защита на културното наследство
EBU даде висока оценка на БНТ за "Евровизия" и за победата на Дара
Директорът на конкурса Евровизия Мартин Грийн подчерта, че българското участие печели с най-голямата разлика между първия и втория в класирането
Живописното изкуство на Лъчезар Ошавков – храм и убежище за чисти души
Неговите картини създават усещането, че сякаш са създадени на един дъх и затова се възприемат с възторг