От инаугурацията на Доналд Тръмп изминаха малко повече от седем месеца, но това време му беше достатъчно, за да унищожи напълно международния авторитет на САЩ. Под лозунга „Да направим Америка отново велика“ Тръмп превърна страната си в международно посмешище, с което се съобразяват все по-малко. Това пише авторитетното американско списание The Atlantic.

„Лидерите на Русия, Китай и Северна Корея не са добри хора. Те управляват жестоки автокрации, пълни с тайна полиция и лагери за военнопленници. Но, въпреки това, те са сериозни хора и разпознават несериозен човек, когато го видят. Почти десет години те наблюдаваха Доналд Тръмп и ясно стигнаха до извода: президентът на Съединените щати не е достоен за тяхното уважение“, пише авторът на публикацията.

Един от най-показателните моменти е световната среща на върха на диктаторите, проведена наскоро в Пекин по случай 80-годишнината от капитулацията на Япония във Втората световна война. На това събитие поканиха дори Лукашенко, путинската марионетка, която управлява Беларус. Но президента на САЩ не поканиха, въпреки че именно САЩ изиграха основна роля в разгрома на Японската империя – победа, която китайските комунисти сега записват на своя сметка.

The Atlantic вижда значителен контраст между срещата на върха в Аляска, завършила с дипломатическо унижение за Тръмп, и пекинската среща на диктаторите, където Путин, Си и Ким демонстрираха солидарност на фона на наглото показване на военната мощ на Китай.

Ярка илюстрация на външната политика на президента Тръмп изданието вижда в очевидното затопляне на отношенията между Индия и Китай, които иначе са стари заклети врагове. Но „американският хулиган“ със своите драконовски мита върху търговията успя да ги сближи.

„Тръмп реагира на своето изключване от гала-концерта в Пекин, държейки се точно като лидер от трето ниво, за какъвто очевидно го смятат Си, Путин и Ким“, пише журналистът, позовавайки се на изявление на Тръмп в социалните мрежи за пекински „заговор“ срещу САЩ.

Авторът на публикацията отбелязва, че авторитарните лидери имат добри отношения с Тръмп, възползвайки се от неговата некомпетентност, а съюзниците на САЩ са заети основно с това да успокояват непрекъснато егото му.

Както пише The Atlantic, Тръмп се е кандидатирал за президентския пост не заради проблемите на Америка, а по лични причини – за да избегне затвора. Неговата външна политика е просто продължение на личните му интереси – желанието да получи Нобелова награда за мир. А най-лошото е, че сега Тръмп няма екип от компетентни бюрократи, които да вършат работата вместо него, както беше по време на първия му мандат. Този път той се е обградил от некомпетентни подмазвачи, които са предани лично на него.

„Америка се носи по течението. Тя няма последователна външна политика, няма екип от висшестоящи специалисти, които да ръководят националната ѝ отбрана и дипломация, а има президент, който слабо се интересува от света, освен от това, което светът може да му предложи. Не е изненадващо, че мъжете, събрали се в Пекин – трима автократи, чиито страни колективно насочват стотици единици ядрено оръжие към Съединените щати – се държат смело така, сякаш дори не се замислят за Тръмп или за страната, която той ръководи“, резюмира The Atlantic.

Политиката на Тръмп: какво трябва да знаете
Както писа УНИАН, от началото на втория си мандат на поста президент политиката на Тръмп стана още по-екстравагантна и странна. Така той започна да издига териториални претенции към съюзници на САЩ, по-специално Канада и Дания.

Също така започна да преименува неща, които изобщо не се нуждаеха от преименуване. Например Мексиканския залив той официално преименува на Залив на Америка, а Министерството на отбраната – на Министерство на войната.

Той също така постоянно настоява за присъждане на Нобелова награда за мир, което дори стана причина за конфликт с премиера на Индия.