The Economist: НАТО се готви да воюва с Русия „още тази нощ“ и без помощта на САЩ

Заради намаляващото американско военно присъствие европейските страни от НАТО са принудени да преразгледат своята отбранителна стратегия.

В продължение на месец 45-а танкова бригада на Германия провеждаше учения по границата на Литва с Беларус. Целта е подготовка за бойни действия „още тази нощ“, за да бъде защитен Вилнюс и да бъде удържан Сувалкският коридор, който свързва балтийските държави с Полша.

Както пише The Economist, Германия за първи път след Студената война разполага свои военни части зад граница на постоянна основа. Междувременно американските войски в региона се съкращават, което принуждава страните от НАТО да обмислят как да защитават Източна Европа без помощта на САЩ.

Отбелязва се, че Германия планира да стане страната с най-голямата армия в Европа, както и да оборудва войските си с най-съвременно въоръжение. По-специално 45-а танкова бригада ще получи най-новата бронирана техника, артилерия, безпилотни летателни апарати и системи за противовъздушна отбрана, като до края на 2027 г. числеността ѝ ще нарасне от 1600 до около 5000 военнослужещи.

Американското танково подразделение – 1-ви батальон на 12-и кавалерийски полк – в продължение на няколко месеца също се обучаваше в същия район, но през юни беше изтеглено от региона заедно с останалата част от бригадата си, дислоцирана в Полша. Европейските държави все още не знаят дали на негово място ще бъде изпратено друго американско подразделение.

Изданието отбелязва още, че Германия изпитва трудности при набирането на достатъчен брой доброволци. Въпреки това, по думите на командира на многонационалната бойна група подполковник Себастиан Хаген, литовците изразяват огромна благодарност към германските войски.

„Това, което правим сега, е същото, което всички съюзници правеха за Германия през цялата Студена война. Източният фланг се измести още по̀ на изток и сега е ред на Германия да се отплати за това“, заяви той.

Първият генерален секретар на НАТО лорд Хейстингс Лайънъл Исмей заяви пред журналисти, че настоящата цел на НАТО е да възпира руснаците и да задържи американците в Алианса. По думите му Германия вече увеличава военната си мощ, за да може да възпира руската агресия.

Изданието съобщава, че в рамките на плана, наречен „НАТО 3.0“, САЩ настояват европейците да поемат водещата роля в осигуряването на собствената си отбрана с конвенционални въоръжения, докато Вашингтон ще осигурява ядрения чадър. Германия от своя страна иска да се превърне от изоставаща в областта на отбраната държава в стълб на европейската сигурност.

Германия възнамерява да отделя 3,5% от БВП за отбрана още до 2029 г., значително преди определения срок – 2035 г. Изданието подчертава, че до края на десетилетието Германия може да харчи за своите въоръжени сили повече, отколкото Великобритания и Франция, взети заедно, въпреки че и двете държави разполагат с ядрено оръжие.

В доклад на Килския институт се посочва, че въпреки огромните разходи европейските членове на НАТО все още са стратегически зависими от САЩ по цялата верига на военните операции.

Изданието припомня, че според оценките на НАТО Русия може да представлява заплаха за държавите членки на Алианса само няколко години след края или намаляването на бойните действия в Украйна. Именно затова Германия иска да бъде готова до 2029 г., докато Полша предупреждава, че опасността може да настъпи и по-рано.

Колкото по-антиевропейска става политиката на САЩ, толкова повече Русия ще се стреми към конфронтация с НАТО и толкова по-трудно ще бъде за европейците да ѝ се противопоставят, смята изданието. В Алианса се опасяват, че ограничените и противоречиви действия на администрацията на президента Доналд Тръмп могат фатално да оголят разделението вътре в НАТО.

Балтийските държави са най-уязвими

Изданието припомня, че балтийските държави отдавна се чувстват уязвими заради малобройното си население, рускоезичните малцинства и реваншистките настроения в Кремъл. Те редовно се сблъскват с руски провокации, включително кибератаки, нарушения на въздушното пространство от изтребители и дронове, саботаж на подводни кабели и кампании за дезинформация.

Столицата на Литва – Вилнюс – се намира само на 35 километра от Беларус, откъдето периодично навлизат балони, натоварени с контрабанда. Освен това Беларус насочва към Литва групи нелегални мигранти.

Изданието не изключва, че при евентуално нахлуване в балтийските държави Русия ще се опита да прекъсне Сувалкския коридор. Това би позволило на Москва да спре изпращането на подкрепления от НАТО.

Подчертава се, че заради намаляването на американското присъствие европейските държави от НАТО трябва да преразгледат отбранителната си стратегия. По-рано Алиансът вероятно би приел, че при опит на Русия да прекъсне Сувалкския коридор ще трябва да се изтегли, да събере подкрепления и след това да си върне изгубената територия. Сега обаче целта е да бъде удържана възможно най-голяма част от територията още от самото начало.

НАТО извлича поуки от войната в Украйна

Изданието отбелязва, че страните от НАТО внимателно следят развитието на бойните действия в Украйна. Украинският опит вече е доказал, че дори малки армии могат да спрат Русия и дори да я изтласкат назад, ако съчетаят правилно смелостта, технологиите и помощта на съюзниците.

НАТО вече укрепи източния си фланг, като увеличи броя на ротационните бойни групи от четири на девет. Някои от тях, включително германската група в Литва, вече са разширени до бригади.

Балтийските държави и Полша също засилиха въоръжените си сили. Изданието припомня, че през тази година военните разходи във всички тези страни трябва да достигнат 5% или повече от БВП.

Журналистите отбелязват, че Литва обединява разпокъсаните си подразделения в тежка бронетанкова дивизия с численост около 20 000 души, която ще бъде оборудвана с германски танкове Leopard, шведски бойни машини на пехотата CV90, френски артилерийски системи CAESAR и американски ракетни системи HIMARS.

Освен това НАТО признава, че все още има много какво да научи от Украйна, където бойното поле буквално гъмжи от безпилотни летателни апарати. По време на тазгодишните учения украински подразделения за безпилотни системи са унищожили цели батальони на НАТО.

Изданието припомня, че по време на учението „Freedom Shield“ многонационалната бойна група използва дронове и друго въоръжение, за да отблъсне германско подразделение, изпълняващо ролята на руски нашественици.

Въпреки доминиращата роля на безпилотните системи в съвременната война, подполковник Хаген смята, че танковете не са останали в миналото. По думите му те все още са необходими за овладяване и задържане на територия.

Европейските страни от НАТО все още разчитат на подкрепата на САЩ в случай на руско нападение. В Алианса са убедени, че многостепенните операции на суша, по море, във въздуха, в Космоса и в киберпространството, осъществявани чрез мрежи за обмен на данни, свързващи сензорите с бойните подразделения и подпомагани от изкуствен интелект, ще им позволят да маневрират, да изпреварват подразделенията с дронове и да надделеят над руските войски.

Колко време остава на Европа

Според изданието непредсказуемият Тръмп може във всеки момент да се отвърне от Европа. В същото време руският диктатор Владимир Путин може да поеме риск и да отправи предизвикателство към европейците.

Остава открит и въпросът дали европейците ще успеят да запазят единството си, ако във Великобритания, Франция или Германия на власт дойдат крайнодесни популисти.

Журналистите отбелязват, че защитата на Европа започва с помощта за Украйна. Колкото по-дълго Украйна успее да се съпротивлява на Русия, толкова по-изгодни условия ще може да договори при евентуално мирно споразумение и толкова повече време ще имат европейците да се подготвят.

„На Европа не ѝ е нужно да бъде героична или да се сравнява с американската мощ. Не е необходимо дори да бъдем толкова добри, колкото САЩ. Нужно е просто да бъдем по-добри от Путин“, заяви полският министър на външните работи Радослав Сикорски.

В НАТО все още спорят за помощта за Украйна

По-рано Bloomberg, позовавайки се на информирани източници, съобщи, че страните членки на НАТО изпитват трудности при съгласуването на съвместното заявление за срещата на върха на Алианса, която ще се проведе на 7–8 юли в Анкара. Разногласията помежду им засягат, наред с другото, сроковете за предоставяне на финансова помощ на Украйна.

През последните дни преговорите между дипломатите са продължили извънредно, след като първоначално изглеждало, че съюзниците вече са съгласували краткия текст, който лидерите на страните членки на НАТО трябва да одобрят на срещата в Анкара на 7–8 юли.

faktor.bg